PSYCHOTIC WALTZ никога не получиха вниманието, което заслужаваха и завинаги си останаха култова група. Днес малцинствените еклектични прог метъл кръгове смятат техния дебютен албум ‘A Social Grace’ за легенда, но преди 30 години, поне по мои спомени, името рядко събуждаше някакъв интерес и повечето хора дори не го знаеха.
Това бяха последните дни на километричните нишови стилови дефиниции. PSYCHOTIC WALTZ, родом от Калифорния, обитаваха един и същ творчески непонятен за редовия метъл консуматор балон с банди като WATCHTOWER, SIEGES EVEN от Германия, TARAMIS, от Австралия, HADES и други днес забравени имена, носещи етикет прогресив траш метъл.
Те стояха встрани от сцената на QUEENSRYCHE и DREAM THEATER и съществено се отличаваха от тях, не само заради специфичните вокали на Бъди Лаки (днес познат като Девън Грейвс), но и заради абсурдното за онова време присъствие на флейта в песните, което ни помогна да преоткрием JETHRO TULL. Напомням, че става въпрос за напълно различни времена.
Дори да си останал безучастен към него през първите три песни, смазващата, но заразителна конспирация ‘All the Bad Men’ ще те закачи веднага, докато ‘While the Spiders Spin’ избухва в лицето ти с такъв драматизъм, че ежедневната тема за изолацията и пристрастяването към виртуалната социална реалност оставя горчив привкус на безизизходица и напомня за ‘Little People’ от ‘Into the Everflow’ (1992). Триумфът на флейтата е в ‘Demystified’, но никъде не се прекалява с изразните средства, всичко е в името на съдържанието.
Гласът на Девън също не е безтегловно фриволен като в ранните неща, а структуриран в традициите на DEADSOUL TRIBE.