С елегантност и спокойствие, присъщи на възрастен английски джентълмен, в последните 20 години РОБЪРТ ПЛАНТ издава албум след албум, пълни с дълбока, зряла и привидно спокойна музика. Точно както би очаквал от буден артист с богат житейски, творчески и сценичен път – джентълмен не по титла и образование, а по опит и призвание.
Със спокойствието и ерудицията, присъщи на посивялите му къдрици и издълбаните бръчки на лицето му. От дълбокия адълт рок с алтърнатив и фолк намигвания на ‘Fate of Nations’, през дълбоко меланхоличния и плътен ‘Dreamland’ или подкованите с тежък блус трип-хоп/уърлд мелодии в ‘Mighty ReArranger’, та до фолк, уърлд, електро, дори и кънтри влияния умело и хомогенно разбъркани в следващите си албуми, РОБЪРТ ПЛАНТ неизменно прави едно – великолепна и емоционална музика.
Всъщност, точно това съотношение – ново и старо – съвременен поглед към корените, карат песните да звучат толкова притегателно и омайващо. Силен пример за това е ‘Bluebirds Over the Mountain’ – парче, записано преди 60 години от Ерсел Хики и преди 50 от The Beach Boys, днес звучи съвсем жизнено и отвъд времето.