„Идеята беше този малък албум да звучи радикално различно. Радикално,“ разказваше ни фронтменът на SMALLMAN Цветан Хаджийски преди седмици, когато ЕР-то ‘Inner Oceans’ все още беше в довършителен етап – заедно с Иван Шопов доизкусуряваха обложката и никой още не беше чул финалния микс на парчетата.
Радваме се да кажем, че се е получило точно това – благодарение на нескритото си желание за промяна и съвместната работа с детето-чудо на българската електроника Шопов, SMALLMAN са преоткрили себе си, без да губят нищо от специфичния си звук, който ги направи една от най-лесно разпознаваемите групи тук.
Те наистина знаят как да правят правилни крачки. На практика още с едноименния дебют от 2006 постигнаха нещо впечатляващо не само за местните условия, а и изобщо – собствено лице, истинско, емоционално и мощно звучене, стоящо някъде между праволинейния метъл, деветдесетарския алтърнатив рок и магията народната музика, която винаги се прокрадваше в акордите и неравонделния ритъм. Без да се лутат твърде дълго в търсене, още с третия албум ‘Envision’ те постигнаха максимално изкристализиране на собствената си формула, предлагайки ни без съмнение едно от най-добрите издания изобщо в новия български рок.
И е страхотно, че следващата им крачка не е просто „още от същото“, а е тъкмо смелият, експериментален и дълбок ‘Inner Oceans’. Най-удивителното в случая е колко кохерентно и уверено звучи това ЕР – сякаш SMALLMAN и Шопов работят заедно от години, а не от месеци. Не си представяй обаче, че неговата намеса е направила звученето на групата близко до неща като Pain или Ministry – няма нищо такова.
Бийтовете, синтовете и ембиънт подложките са вмъкнати изключително правилно и стоят точно на място до тежките рифове на Иван Тодоров и стегнатата ритъм секция на Андон Тръпков и Стефан Пенев.
Звукът на тези пет парчета е особен – и то не само защото са записвани в лондонското KORE Studios, а защото към тях е подходено с идеята да бъдат подчертано различни от онова, което чухме в ‘Envision’. Затова темите тук са по-семпли и изчистени, но едновременно с това на композициите не липсва дълбочина и плътност – до голяма степен това се дължи на различния вокален подход на Хаджийски, но и на включванията на Шопов.
Останалото е океан от поезия и музика, в който трябва да се гмурнеш презглава – ще откриеш стихове на Руми (‘A Drop’), тежки китари и гайда (‘Duality’ и ‘Fenix’), електро ембиънт (‘Underneath’) и едно откровено прелестно парче на български – ‘Rhodopes’, в което звучат и гласовете на момичетата от вокалната формация АВИГЕЯ.
Изненадващ, експериментален и едновременно с това – много лесен за слушане, ‘Inner Oceans’ е звукът на една голяма трансформация.