“Unia” е едно от най-странните издания, които Sonata Arctica някога са създавали. Без колебание можем да го окачествим като албум на промяната, на новото и неочакваното, тъй като в никакъв случай не е продължение на изключително яростния и надъхващ “Reckoning Night”, нито напомня на който и да е от по-старите записи. В същото време, новите песни са и едни от най-интригуващите, излизали изпод перото на финландците. Запознатият фен ще бъде изненадан и дори смутен от съдържанието на “Unia”, но няколко последователни завъртания ще разкрият очарованието на Sonata Arctica – такова, каквото преди години бе откривано и в “Ecliptica”, и в “Winterheart’s Guild”.
Най-баладичния, клавирно доминиран, спокоен и уравновесен албум на Sonata Arctica е еднороден, но и разнообразен. Песните са дванадесет, а текстовете за пореден път разказват лични любовни истории и житейски случки, поднесени чрез уникалния глас на Тони Какко – певец с индивидуално присъствие, което е изключително ярко демонстрирано в “Unia”. Заедно с пианото, вокалите му са основен “инструмент” в рисуването на спокойната картина на новите парчета. Всички останали музиканти стоят на заден план и сякаш малко статично допълват общото звучене.
Всяка от песните в “Unia” е със собствено лице и облик, създаващ специфично настроение. Понякога са жизнени, друг път – тъжни и отнесени… Открояват се “Paid in Full”, “Caleb”, “My Dream’s But a Drop of Fuel for a Nightmare” и чудесната балада “Good Enough Is Good Enough”.
В заключение можем да кажем, че “Unia” е сериозен експеримент в дейността на Sonata Arctica. Приемеш ли предизвикателството да му дадеш шанс, ще останеш доволен.