TAKE OFFENSE + RAISED FIST + SKINLAB

TAKE OFFENSE – ‘Keep an Eye Out’ (на снимката)

След като вече са свирили два пъти в България (и участвали в песен на Last Hope), Take Offense не се нуждаят от представяне. В третия си дългосвирещ албум групата от Чула Виста, Калифорния още по-категорично залага на траш и спийд метъл звучене.

От отварящото заглавно парче и неговата прогресивна структура с кратки откоси скорост, през способния да ти откъсне врата от куфеене инструментал ‘Zoned In’, до Judas Priest-ския хеви метъл на затварящата ‘The Consequence’ – Take Offense изсипват отгоре ти самосвал с рифове, сола, смени на темпото и всичко, което кара на лицето ти да излиза усмивка, когато се сетиш за думата ‘траш’.

От друга страна вокалите на Антъни Ерера в този албум са по-неубедителни (което е странно, защото в предните два бяха едно от най-яките неща и част от почерка на бандата). На мен ми отне няколко слушания да свикна, но накрая ‘Keep an Eye Out’ се оказа от тези записи, които като цяло струват повече от сбора на съставните си части.

RAISED FIST – ‘Anthems’

Седмият албум на шведската хардкор банда Raised Fist е поредната стъпка по пътя й към все по-полирано и, кхм, химново звучене. Повечето парчета в ‘Anthems’ са в сравнително умерено темпо, но доста рядко задържащи се на един мотив. Групата препуска от един алт-метъл риф в друг, редувайки ги с пропити с меланхолия мелодични пасажи.

От друга страна характерният начин, по който вокалистът Але Хагман изстрелва и отсича думите, заедно със често саркастичните и мрачни текстове, придава необходимата абразивност на песните. (В отварящата ‘Venomous’ дори успява да псува на сръбски измежду пороя от думи.)

Дотук супер. Обаче, както знаеш, дори и да си докарал звученето, за да имаш яки песни ти трябва още нещо – припеви. Тук Raised Fist определено блестят по начин, който да оправдава заглавието на албума. Всяка една песен има супер хващащ и подканващ да крещиш заедно с музиката припев. Определено има причина да чуеш ‘Anthems’ дори и да не си непременно почитател на групата или жанра.

SKINLAB – ‘Venomous’

Спомняш ли си 90-те, когато метъл групите успяваха да ти счупят главата с нисконатроени китари и дране, още преди да си успял да попиташ “къде е солото в песента?” Skinlab си спомнят добре.

Тогава те бяха един от валяците, които минаваха да подравнят пътя, пробит от груув метъл лидери като Machine Head, Fear Factory и Sepultura. Във ‘Venomous’ – техният едва пети албум, идващ след десетгодишно отсъствие – те напомнят защо са една от най-симпатичните банди в това музикално течение.

Песни като ‘The Fury with the Fire’, ‘Far from Grace’ и ‘End of Silence’ са експлозии от гняв, осъществени с прости, но ефективни изразни средства – тежки рифове, енергични барабани и гърлени ревове. Епизодичните чисти вокали на Стийв Ескуивъл идват на точните места, за да изкарат парчетата на друго ниво (без епичния мелодичен брейкдаун първата песен например би била супер постна). Целеустремеността и ефективността на Skinlab в този албум трудно биха те оставили безразличен.