THE CULT - 'Hidden City' (2016)

33 години и 10 албума по-късно, THE CULT са още тук. Нов албум, ново турне, нова глава от историята. И това е добре. Защото THE CULT са добри. Музиката им е добра. И след 25 години, откакто ги чух за първи път, все така им вярвам, защото са истински.

‘Hidden City’ поставя финал на трилогията, започната с ‘Born Into This’ и е лесно да откриеш сходствата с него и последвалия ‘Choice of Weapon’.

Запомнящи се хеви рок припеви се редуват с дълбоко мелодични песни в средно темпо и лирични пасажи. Не е трудно да чуеш отзвук от всеки период на THE CULT в новия албум – като калейдоскоп обърнат назад към годините. Записът обаче е и последен с басиста от последните 15 години КРИС УАЙЗ, като тук за плътните партии се грижи друг КРИС – басистът на JANE’S ADDICTION КРИС ЧЕЙНИ.

‘Hidden City’ е много добре балансиран албум, пълен с мощни китари, като БИЛИ ДЪФИ не разчита само на рифове, а запълва албума с талази от чист и солиден китарен звук. А ДЖОН ТЕМПЕСТА придава на песните разкошен груув с отчетливите си барабани, подсилени от пулсиращия бас. И, естествено, всичко е опаковано от плътния и вечен глас на ИЪН АСТБЪРИ.

Британците са еднакво силни и в енергичните танцувални парчета като отварящото ‘Dark Energy’, скокливата ‘Dance the Night’ и наистина силната и ударна ‘Hinterland’ – абсолютен CULT химн; но и в дълбоките и чувствени лирични композиции като ‘In Blood’, ‘Deeply Ordered Chaos’ или ‘Lilies’.

Последните доближават настроението на THE CULT към едни други наши любимци – THE TEA PARTY с драматизма си и атмосферичната лиричност.

В ‘Hidden City’ чуваме едни улегнали, стабилни и абсолютно сериозни THE CULT. Не рокенрол фурия, а по-скоро пораснали музиканти, които знаят какво и защо правят и къде се намират. THE CULT днес са стара банда, но не са superstars, а просто си тежат на мястото.

THE CULT – ‘Hidden City’ (2016)