Една банда може да търси идентичност в две посоки – или правейки изненадващи скокове в стилово отношение, или преоткривайки позабравени стари ценности в първоначалния извор на вдъхновение. The Haunted решиха да експериментират и дадоха газ до дупка с “The Dead Eye” (2006) – уви, в насрещното платно, защото въпросният албум по-скоро изправи косите на повечето им фенове, отколкото да ги трогне с експериментаторство. Е, сега съвсем очаквано махат крака от педала за газта и се връщат в своята лента, обогатени от експеримента, но спомнили си и за корените.
Върху слушателя се изсипва очакваната от The Haunted тяхна си версия на модерния траш. Бързо, надъхано, мелодично, но лишено от Maiden-ската тържественост, характерна за повечето им сънародници, заменена със стоунърски мрак… и един обсебен от демони вокал. Продуцент отново е Тю Мадсен, така че нещата са максимално автентични.
“Moronic Colosus” отваря албума с канонада от Haunted-ски рифове, редуващи се с по-забавени моменти, където избива лудостта на Петер Долвинг. Следва “Pieces”, която донася повече мелодия. “Skuld” се явява нещо като призрачно интро за “Crusher” – най-бързата и надъхана песен в диска. “Iron Mask” е страховито мрачно парче, водено от един от най-зарибяващите рифове в кариерата на The Haunted въобще. Това само подготвя за закриващото комбо от “Faultline” и “Imperial Death March” – може би най-яките песни в албума.
И докато “The Dead Eye” беше саундтрак на емоционалния разпад на Долвинг и от него лъхаше преди всичко слабост, макар и грабващо искрена, то “Versus” отново заразява с лудост и агресия, както се очаква от тази банда. Докато слушаш албума, не можеш да не си изградиш образа на побъркания швед – с пяна по устата, бълващ цялата злоба, таена в него! С други думи, обсебващото зло, което те кара да искаш да си разбиеш главата в стената, е отново тук. А аз, с извинение, точно това винаги съм харесвал в The Haunted.