Нека сложим картите на масата. Всички искаха да обикнат новия албум на Дикинсън безусловно, защото трябваше да е грандиозен и епичен от глава до пети, но ‘The Mandrake Project’ не е точно такъв и би могъл да бъде разочароващ, особено за тези, които са забравили историята на Брус като солов артист през годините.
Веднъж вкусил свободата да бъде вълк-единак, в началото на 90-те той се разведе шумно с групата-майка и се впусна в изследване на по-експериментални музикални територии. Трябваха му три опита да финализира проекта ‘Balls to Picasso’ и основна роля в тази посока изигра Рой Зи – талантлив китарист и продуцент, който по-късно се оказа спец в спасяването на кариери.
Към средата на 90-те стана ясно, че да си бивш вокалист на най-голямата хеви метъл група на 80-те и да записваш алтернативен рок няма как да те превърне в новия Питър Гейбриъл. Старите не те искат много, а за новите си един от старите.
Така, с помощта на
Рой Зи и още един любим бивш по онова време китарист на
MAIDEN,
Ейдриън Смит,
Брус пак откри страстта си към метъла и записа
‘Accident of Birth’. Някои го наричат саркастично най-добрият албум на
MAIDEN през 90-те. Даже създанието на корицата се казва
Едисън. „
Той би записал и кънтри албум, стига да реши, че ще се продава!“ – избухна Стийв Харис по нова време. ‘Chemical Wedding’ (1998) е финалната реабилитация, след която, в името на общото благо, Брус и Ейдриън се завърнаха триумфално в групата-майка. Преди има-няма четвърт век.
Работата по ‘The Mandrake Project’ отнема 14 години – албумът си проправя път през тежкия график на IRON MAIDEN, пандемии, онкологични заболявания и какво ли още не. Създаването му наподобява строеж на египетска пирамида – бавен и мъчителен, но с безупречен връх накрая.
И ако започнем от него, този връх се нарича ‘Sonata (Immortal Beloved)’ – най-разтърсващата и впечатляваща композиция, която Дикинсън някога е създавал извън основната си група. Невероятното е, че той седи върху това нещо цели 25 години и се колебае дали да го издава изобщо. Става въпрос за десет минути музикална медитация върху смъртта, описана от Брус като извратена версия на „Спящата красавица“.
Но това съвсем не е всичко. Immortal Beloved, или в оригинал на немски, Unsterbliche Geliebte е мистериозната дама, на която през 1812 г. Лудвиг Ван Бетовен пише любовно писмо от десет страници и никога не изпраща. Писмото е намерено след смъртта му и до днес няма консенсус коя точно е личността, за която е било предназначено. Впечатлен от историята, Рой Зи изучава детайлно Лунната соната и измисля гръбнака на ‘Sonata’.
Не по-малко интересни за предшестващите я в албума песни –
‘Face in the Mirror’ и
‘Shadow of the Gods’ – първата се движи някъде между
‘Man of Sorrows’ и
‘Change of Heart’, докато втората почти подхваща основната тема на
‘Chemical Wedding’, но малко преди четвъртата минута те застрелва с убийствен риф тип
‘Dehumanizer’ на
BLACK SABBATH с
Дио.
‘Many Doors to Hell’ започва като песен на GHOST с текст, който очевидно е взел назаем едно-две неща от Освободеният Прометей на Пърси Шели, а ‘Eternity Has Failed’ e оригиналът на ‘If Eternity Should Fail’ от ‘The Book of Souls’ на IRON MAIDEN.
В ‘Rain on the Graves’ лесно се разпознават влиянията от ранния Алис Купър и ексцентричния Артър Браун, но най-екстравагантните парчета всъщност са ‘Resurrection Men’ и ‘Fingers in the Wounds’ – и двете затвърждават впечатлението ми, че новият албум на Брус Дикинсън звучи като някаква по-мрачна и осмислена версия на ‘Balls to Picasso’.
Тук, разбира се, не намесваме откаченото либрето, нито комиксите, които вървят с него, защото няма да ни стигне мястото да правим такива концептуални анализи. И все пак се изкушавам да кажа, че за първи път чух думата мандрагора в седмия студиен албум на MAIDEN, ‘Seventh Son of a Seventh Son’ и доколкото знам Брус не я е използвал от тогава чак до сега, в своя собствен седми студиен албум. Дали е умишлено не знам, но вярвам, че този своеобразен уроборос прекрасно илюстрира мащаба на творческата мисъл в ‘The Mandrake Project’.
