Преди години Декстър Холанд разправяше по интервюта как не се вижда да е на 40 години и още да крещи: „You stupid dumbshit goddam motherfucker…“(„Bad Habit“). Е, пичът ще празнува 43 този декември, така че не е никаква изненада, че „Rise and Fall, Rage and Grace“ звучи малко по-различно от предишните издания на The Offspring.
Още от отварящото парче „Half-Truism“ се усеща намесата на отговорната за Bon Jovi и черната Metallica ръка на продуцента Боб Рок. Типичната за The Offspring пънк рок агресия си е налице с все така гневните текстове и стиснатите юмруци, но в по-шлифован, рокаджийски вид. В „You Look a Lot Like Me“ вече го избиват на някакъв нежен алтърнатив с кийборди и механичен ритъм. Имаме и нещо като рок балада към края на албума в лицето на „Fix You“. „You’re Gonna Go Far, Kid“ е с неочаквано (за The Offspring) разчупен ритъм, но пък вече са с нов барабанист…
И не, че албумът е някакъв 180-градусов завой в стилово отношение, но примерно няма и помен от знакови весели хитчета като „Original Prankster“ и „Pretty Fly for a White Guy“. И докато това може и да отблъсне някои хора, не мисля, че истинските фенове на бандата някога въобще са били особено възбудени именно от тези песни. Не е и като да липсват парчета, които са си съвсем в духа на по-старите неща на бандата – „Trust in You“, „Let’s Hear it for Rock Bottom“ и „Rise and Fall“.
В навечерието на неизбежното побеляване на косите и вероятния залез на кариерата им, The Offspring излизат с албум, който показва желание за развитие и писане на музика в унисон с това, което са – ветерани. Иначе, да гледаш хора на по 40 и кусур да се правят на ядосани пънк пубери, би било смешно. Напротив – „Rise and Fall, Rage and Grace“ е по-зрял, по-малко комерсиален и по-насочен към истинските фенове, отколкото към някакви случайни, облъчени от МTV индивиди.