THE WILDHEARTS – ‘Renaissance Men’ (2019)

Някъде в края на 80-те, докато пада връз ред внезапно изпречили се на пътя му стълби, вероятно мъртвопияният (и не само) китарист на The Quireboys Дейвид Лесли Уолс, по-познат като Джинджър Уайлдхарт, решава да остави съдбата на бутилката уиски в ръката му да предначертае и неговото собствено бъдеще. Ако тя се счупи, си реже вените със стъклата там и тогава. Ако остане цяла, Джинджър смята да основе своя група и да покаже на света личните си виждания за какво означава рокендрол…

…Ролята на провидението в създаването на THE WILDHEARTS е една от най-яките рокендрол легенди, които вероятно не си чувал. Както и самите WILDHEARTS са най-яката група, която вероятно не си слушал. Ако не вярваш на приказки как имат повече яки парчета отколкото можеш да преброиш и как дори Б страните им са по-яки от синглите на доста банди, изслушай поне ‘Earth vs the Wildhearts’ (1993) и ‘P.H.U.Q.’ (1995) – и после ми благодари. Или ако само ти се чете, ми повярвай, когато ги описвам като златната среда между Metallica, Cheap Trick и Ramones, която звучи дори по-добре, отколкото очакваш.

В ‘Renaissance Men’, първият им дългосвирещ албум от десет години, WILDHEARTS показват същото пренебрежение към стиловите рамки, фокусирайки се върху това самите парчета да ритат задника ти от тук до родната им Англия.

Отварящата ‘Dislocated’ кара с бясно пънк темпо, завивайки рязко от металически китари в нежни пасажи, преди да избухне в химнов припев. ‘Let ‘em Go’ залага на хорови вокали, за да превърне рефрен като ‘let the shit-filled rivers flow’ в нещо, което можеш да си представиш цели стадиони – или хайде да сме откровени, зали – да пеят.

Заглавната песен пък обръща в пауър поп посока, за да ти напомни, че и тази музика може да показва зъби. Докато темпото и рифовете в ‘Diagnosis’ навяват асоциации с AC/DC, текстът на парчето е неочаквано проницателен поглед към сериозна тема като психическите заболявания.

Всъщност за всяка от десетте песни може да се каже по нещо, защото всичките са яки. ‘Renaissance Men’ предлага 38 минути, лишени от пълнеж и пълни с много от това, което прави WILDHEARTS толкова специална група. Известен недостатък е само продукцията – дистортнатото и индустриално звучене не прави услуга на парчетата, които може би биха били по-въздействащи с по-топъл звук. Но пък това би било компромис с цялостното послание на албума, че очакванията не струват много пред ръбатата реалност. А какво е по рокендрол от това да не правиш компромиси?