UNKLE War Stories (2007)

Изцапаните с рап-излияния времена на дебюта „Psyence Fiction“ (1998) отминаха отдавна. Същото важи и за божествената трип-хоп ера на наследника му, „Never, Never, Land“ (2003)…

Все пак, едно нещо си остава непроменено по отношение на звуковите творения на Джеймс Лавел и Ричард Файл, познати под обединяващия ги творчески псевдоним UNKLE, а именно впечатляващите гости в песните им. Докато първородното издание будеше любопитство с участието на Джейсън Нюстед (тогава все още в Metallica, а днес съставна част на Voivod), Том Йорк (Radiohead), Майк Ди (Beastie Boys) и Ричард Ашкрофт (The Verve), опус номер 2 блестеше с вокалите на Йън Браун (екс-The Stone Roses), Джарвис Кокър (Pulp), Джош Хом (Queens of the Stone Age) и Робърт Дел Наджа, познат и като 3D от Massive Attack. Последните двама се отчитат подобаващо и в „War Stories“ – новият, трети поред студиен албум на UNKLE, чието раждане в началото на юли чрез собствения лейбъл на проекта, Surrender All, „празнуваме“ с настоящите редове.

Откриващата композиция, „Chemistry“, е ни повече, ни по-малко от грандиозен, китарно доминиран трип-рок инструментал и… Реално погледнато, точно това получаваме от почти всяка една от 14-те актуални песни на господата Лавел и Файл – трип-рок от началото до самия край, с осезаемо ударение върху рока и красивите, безумно разнообразни и раздвижени аранжименти и композиционни хрумвания. В диска ще се сблъскате буквално с всичко – от живописно оркестрираното „Price You Pay“ и заразеното с пинкфлойдско настроение „скрито“ парче „Tired of Sleeping“, през среднотемповите уейв-забежки на „Keys to the Kingdom“ и „Broken“, белязани от пеенето на Гевин Кларк от Clayhill, или пък замечтаната „Persons & Machinery“ и доминираната от Робърт Дел Наджа „Twilight“, та чак до открояващите се с типичните вокали на Йън Астбъри от The Cult „When Things Explode“ и леко залитащия в посока The Doors пилотен сингъл „Burn My Shadow“… Да не говорим за заразителните потенциални хитове „Restless“ (с вездесъщия Джош Хом на микрофона), „Mayday“ и „Lawless“… И, разбира се, нека не пропускаме и пулсиращите „Hold My Hand“ и „Morning Rage“, явяващи се първите записи, в които Джеймс Лавел е поверил пеенето на… самия себе си.

Безспорно, „War Stories“ е един от най-разноликите, интересни и динамични албуми, излизали в последно време. Точно тук, уви, се крие и единственият дребен, но все пак осезаем минус на този UNKLE-ски полу-шедьовър – както е казал древният мъдрец, прекаленото разнообразие и богу не е драго.