W.A.S.P. са едни от малкото останали живи и упорито ритащи лидери на класическата метъл сцена. С течение на времето веселият, химнов хеви метъл от ранните им албуми отстъпи място на социално ангажираните песни, докато създадоха титаничния концептуален шедьовър „The Crimson Idol“, след който последваха редица записи с минорни настроения и няколко опита за завръщане към корените. За щастие, Блеки Лоулес и момчетата му така и не отстъпиха пред модни тенденции и, покрай безкрайните персонални промени в състава, издаваха албум след албум, докато днес, след декада на безлични опити за връщане на старата слава, възкръсват по-силни, мъдри и уверени от много време насам.
„Dominator“ е това, което Блеки може и трябва да даде на феновете си днес, а именно съчетание от двете лица на W.A.S.P. – енергичният метален рокенрол за разпивки и куфеене и тежкият, мелодичен и мрачен рок с реално инспирирани текстове.
В официалния сайт Блеки надълго и нашироко разказва за събитията и ситуациите, провокирали настроенията на песните в „Dominator“. Той е поредният творец, който застава против политиката на Джордж Буш и осъжда положението, което се опитва да заеме родината му в световен аспект. Музиката е неговата трибуна, а множеството почитатели на групата са аудиторията на недоволството му, паството на доминиращата проповед. Песните са изпяти емоционално – така, както само Блеки може да го направи – с дрезгавата си бленда и цялата си душа.
Зад наглед купонджийските парчета прозира скритото предупреждение на препатилия в миналото герой („Long, Long Way to Go“, „Teacher“), а сериозните теми са засегнати с епични, мрачни мелодии, силни, откровени текстове и чувствено пеене („Take Me Up“, „Heaven’s Hung in Black“). Тези паралелно изразени настроения напомнят на силния албум „Still Not Black Enough“ (1995), където меланхолията и веселбата също съжителстваха хармонично в рамките на един запис. И тук, както и тогава, също има едно чисто рокенрол парче – „Deal with the Devil“ носи същия веселяшки дух като „Rock and Roll to Death“ и придава по-ведър завършек на иначе сериозния албум.
Можем да обобщим, че W.A.S.P. се завърнаха и издадоха най-силния си диск от 12 години насам. „Dominator“ може и да не блести с оригинални решения или гениална концепция, нито сам по себе си да е шедьовър от класата на „The Headless Children“, но съчетава чудесно някои от най-силните белези от различните музикални периоди на групата и е прекрасно начало за младите фенове на металния рок, за които този албум е първата среща с W.A.S.P.