W.A.S.P. – ‘Golgotha’ (2015)

15. Толкова са студийните албуми на W.A.S.P. досега. И знаеш ли кое е най-якото? Че във всеки от тях, включително и най-новия – ‘Golgotha’, който излезе в началото на месеца, можеш да откриеш елементи от всеки от любимите ти предходни записи на бандата.

От откриващата ‘Scream’, до финалната едноименна песен получаваш това, което си свикнал да чуваш от Блеки и компания – хубав, мелодичен, американски хеви метъл – все така верен на традициите, все така звучащ смислен към настоящия момент.

Споменахме ‘Scream’ – тя е толкова много W.A.S.P., че никой не би се изненадал да я чуе в техен албум през 1985, 1995, 2005 или днес. Химново хеви рок парче, с повтарящ се припев за припяване на живо, хубава инструментална част и праволинеен плътен ритъм от Майк Дъпке, който напусна бандата съвсем наскоро, след 10 години зад барабаните. Такава е и ‘Last Runaway’, както и ‘Shotgun’ – чудесни бързи парчета с високи китари, ударно блъскане напред и неумолимия глас на Блеки – дрезгав, силен, вдъхновен. Ако слушаш само песните, без да знаеш историята на бандата, няма да познаеш, че човекът, който пее, догодина става на 60.

И така до ‘Miss You’ – лирична песен, от тези, които Блеки така добре умее да изпълва с драма и епика. Тя е от парчетата, в които той разгръща гласа си и без да позволява на песента да звучи блудкаво, я засилва все по-високо и ярко, за да я разпали с ударен инструментален финал и кахърно соло във финала.

Да, Дъг Блеър не е Крис Холмс или Боб Кулик, който замества русата фурия през 90-те, но въпреки че солата в баладичните парчета сякаш са писани за Холмс, Дъг впряга струните си в посоката, зададена от командира зад микрофона. Така, както прави откакто е в W.A.S.P. Оттук насетне започва и необособената втора част на албума – повече средно темпо и повече драматизъм в песните, като така ‘Golgotha’ прилича на сборен пункт на ‘The Last Command’ и ‘The Headless Children’ например, но с днешна дата.

Явно от няколко албума време (всъщност, от ‘Dominator’ насам) Блеки Лоулес е в чудесна форма и, прегърнал миналото на групата си, ту е на дълго турне, ту издава албуми, които съчетават всичко, което са W.A.S.P. през годините. От металния и химнов хеви рок, през емоционалните балади, до драматичните епоси, ‘Golgotha’ е поредният чудесен албум за всяко хлапе, което е слушало ‘Wild Child’, ‘Blind in Texas’ или ‘The Idol’ по радиото и иска да чуе какво прави тази чудесна банда днес. А старите фенове просто си купуваме диска или плочата, слушаме с кеф и чакаме поредния концерт на W.A.S.P.