25 февруари 2016, зала 3 на НДК, София

 

текст: Никола Шахпазов, снимки: Цветелин Кръстев

 

„Знаеш ли, непрекъснато получавам покани за концерти и отказвам повечето от тях. Няма никакъв смисъл да свирим на живо просто така, всичко при Wardruna трябва да е специално,“ обяснява ми Айнар Селвик, докато крачим по една необичайно тиха софийска улица. Не е трудно да му повярваш – често концертите на WARDRUNA са по-малко от 10 на година и точно заради това групата може да им отдели такова внимание, каквото повечето банди никога не биха могли да си позволят. 

 

Което не значи, че Айнар обича да се мотае – точно обратното. С усмивка споделя, че тези дни не му остава никакво свободно време. Встрани от участието в София, заедно с Ивар Бьорнсон от ENSLAVED подготвят големия концерт на съвместния им проект Skuggsja в Лондон, скоро ще представят и тяхната собствена крафт бира (“варихме само с норвежки продукти, по рецепта отпреди 200 години и не ползвахме почти никакъв хмел – писна ми от IPA,” обяснява норвежкият ни гост), продължават записите и на третия албум на WARDRUNA – 'Ragnarok', както и дооформянето на саундтрака към четвъртия сезон на сериала 'Викинги'.

 

Айнар подхожда към всичко това с нескрит оптимизъм, ледено спокойствие и северна подреденост – дори фактът, че половината им багаж се оказва забавен на летището в Мюнхен не го изкарва от нерви.

 

Не е учудващо, че останалите от 8-членния екип на WARDRUNA приличат на лидера на групата – подхождат към всичко добронамерено, спокойно и изключително професионално. Започват лайн- и саундчека още в 10 сутринта, в очакване на забравените от немските авиолинии куфари и методично нагласят всеки детайл от сцената... в продължение на 5 часа. След всичко видяно сме още по-наясно колко силно вярват тези хора в своята група и защо тя е толкова различна от много други – WARDRUNA е вглъбяване и отдаденост, концентрация и кристална яснота. 

 

Разбира се, че подготовката на толкова сериозно събитие не минава без фучене – но докато озвучителите, осветителите и сценичните работници изглеждат в по-голяма или по-малка степен напрегнати, Айнар е абсолютно наясно какво ще се случи и как точно.

 

„Не се притеснявай, ще се получи. Гарантирам ти го,“ казва той на Цецо от smallman, който освен участник в концерта днес, е и един от неговите организатори. Нещата наистина се нареждат по възможно най-стройния скандинавски начин.

 

Описанието на едно такова събитие може да бъде емоционално и дълго. Или пък пределно кратко – вечерта на 25 февруари се оказва наистина изключителна. Концертът е с чудесен заряд, учудващо добра посещаемост, брилянтен звук (българският екип плюс озвучителят и осветителят на WARDRUNA постигат абсолютно невъзможното в зала с меко казано съмнителна акустика), една винаги страхотна българска група и една космическа норвежка банда.

 

 

smallman са съвсем наясно, че участието им е само добавена стойност към събитието, затова са заложили на ударно кратък сет, от който дори отрязват едно парче ('The Bond') буквално час преди да се качат на сцената. Не сме ги виждали на голяма сцена от лятото (като хедлайнери на особено красивия фестивал Transfiguration в Родопите), но знаем, че ще бъдат на познатото ниво – защото имат толкова добре отработено сценично поведение и специфично алтърнатив/метъл/етно звучене, че е трудно да останеш безучастен, независимо дали ги гледаш за първи път или за трийсти.

 

Заливат ни с рифове, рифове, гайди и една особено уместна забележка от вокалиста Цветан Хаджийски - „Заслужаваме да ни се случват такива красиви неща“.

 

 

Когато през 2012 гледахме на живо възродените DEAD CAN DANCE (уви, не в София), усещането беше много подобно на това при първата ни концертна среща с WARDRUNA – тези групи са толкова добри, че те оставят абсолютно безмълвен. Трансовият ритъм на обшитите с еленска кожа барабани, изключително специфичното северно звучене на струнните инструменти, суровият, почти примитивен звук на козия рог и нереално силните вокални хармонии (на практика всички във WARDRUNA се включват в пеенето) се сливат в едно епично, унасящо всички сетива преживяване. 

 

 

Очевидно беше защо отделят толкова часове на предконцертна подготовка – крайният резултат от звук, светлини и поведение на групата е внушителен, дори нещо повече – той е нереален, фантастичен, филмов. Във всеки друг случай бихте могли да се усъмните в адекватността на подобно описание – тук обаче то е съвсем на място, защото наистина малко са музикантите, способни да изведат до подобно ниво концепцията си, да я представят в толкова ясен и въздействащ вид.

 

Защото при WARDRUNA всичко е специално, наистина.