4 ГОДИНИ ТАНГРА МЕГА РОК
RIVERSIDE, Pantommind
09.05.2010, София, клуб 'Blue Box'
текст: Ивайло Александров, снимки: Елена Ненкова 

„Страхотни сте! Ако знаехме какво ни чака тук, щяхме отдавна да свирим в България”, заяви искрено развълнуван Мариуш Дуда по време на концерта на чудесните RIVERSIDE в неделя вечер в 'Blue Box', поставил точка на едномесечните купони по случай рождения ден на Тангра Мега Рок.

И няма как да е иначе. Защото за пореден път на такъв концерт, на който присъстват само хора с ясна представа защо са там, публиката беше второ главно действащо лице и ролята й беше изпълнена превъзходно.

Вярвам, че RIVERSIDE биха се върнали за нови срещи с всички нас, защото и ние, и те го заслужаваме.

PANTOMMIND не съм гледал от поне две години на живо. Но когато излизат пред около 300 души и за около час представят прогресивните си метални композиции, ми става ясно защо напоследък все по-често се шуми около тази група. С упорито бачкане и много свирене, четиримата са вдигнали нивото много високо. Не че успявам да запомня и различа песните една от друга, но на прима виста друго и не може да се очаква.

Феновете обаче знаят за какво иде реч, приветстват бурно всяка следваща композиция (разбирам, че представят предимно материал от последния си албум 'Lunasense'), а гласът на Тони е по-мощен и стабилен от гранитен блок. Силно присъствие на сцената, здраво свирене, раздаване и за десерт – нечовешки кавър по 'When Death Calls' на Black Sabbath, по време на която от пеенето на Тони ченето ми пада до гърдите. Браво, пичове, браво!

Минава 9.30 когато RIVERSIDE излизат на семпло декорираната сцена. И кротко, без помпозност и фанфари гмуркат себе си и събралите се вече над 600 души в дълбоката прегръдка на фееричната им музика.

Момчетата от Варшава приковават вниманието не с куфеене, перчене, декори или театралност. Четирима души, в дънки и тениски (Пьотр Груджински носи жестока фланелка на Fields of the Nephilim, с която кротко разпалва завистта ми). Те са там пред нас и свирят, свирят, свирят и стоят на сцената толкова естествено, толкова истински, че потапят в уюта на красивите си композиции; не толкова прогресивност, колкото импресионизъм. Хубави, меки и топли мелодии, с акцент основно върху 'Anno Domini High Definition', но и сериозно застъпване на 'Rapid Eyes Movement'.

 

Прави впечатление пълната липса на песни от дебюта на Riverside и почти съм готов да им се разсърдя, но чувам лиричната 'Conceiving You', на която Мариуш е заглушен от стотици пеещи пред него и съм трогнат, и ме отнася, и вече не обръщам внимание коя песен не чувам, а се наслаждавам до край на това, което четиримата ни поднасят с такава лекота, така вдъхновено.

Повече от час са на сцената, а настроението от студийния звук – дистанцирана хладна меланхолия, на живо се претапя в плътен и въздействащ трип, разходка по-скоро на съзнанието, не на сетивата. Не прогресив, а импресив (извинявам се за чуждиците!).

За пореден път ни признават, че сме впечатляваща публика и Riverside се скриват... не за дълго, разбира се. Не може така завладяващ концерт да свърши толкова друго. Първи бис и то какъв! Над десетминутен инструментал, половината от който изкарвам със затворени очи, почти трансово плуващ под музиката на поляците. Вдигам клепачи, поглеждам около себе си и виждам толкова много спътници. Звукът в клуба за пореден път е безупречен, което спомага още повече за изключителното въздействие, което Riverside имат докато свирят.

Изключителни инструменталисти, които дискретно подсещат за хубавите мигове на толкова много групи, от Pink Floyd, през Tool до Porcupine Tree, но така отличими, така истински и себе си. И хората ги обичат и пеят с тях, пляскат и ги викат за втори бис.

След това поклони. И сбогуване. И обещания за нови срещи. После автографи. И чудесен вкус в устата, страхотен саундтрак, зареждащ чак до петите празници догодина. Честит рожден ден! А на всички вас, които бяхте снощи – благодарим. Бяхте прекрасни гости и изключителна публика!!!

ГАЛЕРИЯ