текст: Никола Шахпазов, снимки: Никола Петрас

 

Отне цели 13 години, но най-сетне посрещнахме отново PRIMORDIAL в София. Неминуемо се замисляме колко много неща се промениха за това време – както при нас, така и при любимата ни ирландска група. На онзи концерт в зала ‘Христо Ботев’ видяхме една симпатична и без съмнение самобитна банда с десетилетие история и завиден статус в европейския ъндърграунд.

 

Силни, емоционални и откровени, PRIMORDIAL ни направиха изключително впечатление – и то не само защото тогава подобни концерти почти не се случваха тук, но и поради факта, че ясно осъзнавахме колко специфични са те. През 2016 сме значително по-разглезени, но няма как да останем равнодушни, когато PRIMORDIAL са в града. 

 

 

Всъщност всичко започва още на 28 януари. Вокалистът Алан Аврил пристига преди останалите от групата, и то не само за да види своите софийски приятели и да вдига наздравици с тях. От доста време той се подвизава като метъл диджей и след десетки тематични партита в съседна Гърция, най-сетне ще го видим в тази роля и тук. Организаторите ни подшушват, че трябва да се готвим за нещо повече, а ние се досещаме какво имат предвид.

 

Вечерта е поделена между диджей сета и кратки лайв включвания на местните ъндърграунд активисти Dimholt и Sources of I, които забиват мракобесно-авангарден блек метъл, към който питаем най-искрени симпатии. Нещата стават още по-специални, защото Алан излиза заедно с всяка от групите, за да забият заедно кавър на добрите стари Bathory – едно от най-силните влияния върху музиката на PRIMORDIAL (и съвременната сцена изобщо). Вълнението вече е налице – присъствието на Алан е електризиращо, с едно движение той превзема сцената и буквално те задължава да внимаваш в картинката, да присъстваш истински в залата, а не само да се поклащаш като погълнала твърде много валиум госпожица. Вечерта продължава със The Sisters of Mercy и шотове водка, но ние си знаем, че най-важното предстои.

 

 

Нищо на 29 януари не е случайно, в това число и подгряващите. Преди една от най-добрите европейски групи, виждаме една от най-силните български. Катраненочерният, бавен като погребална процесия дуум на Upyr е почти пълен антипод на музиката на PRIMORDIAL, но пък има и нещо много общо с нея – това е истински, неподправен ъндърграунд метъл. Хубаво е, че за сета са им отделили цял един час – при композиции със средна дължина от 9 минути, това е абсолютно наложително.

 

Истината е, че добре знаем какво да очакваме от PRIMORDIAL и то не само благодарение на клипове в YouTube или пък DVD ‘All Empires Fall’. Гледали сме ги на живо и то сравнително скоро, затова сме наясно, че за последното десетилетие ирландците са израснали значително – както като студийна банда, така и като концертна.

 

 

В центъра на всичко отново е Алан – докато останалите са предимно статични и съсредоточени в свиренето, той е същинска фурия, обсебваща цялото внимание на публиката. Слава на Бога, присъстващите на този концерт са доволно адекватни – познават отлично албумите на групата, пеят заедно с Алан и изобщо правят всичко още по-емоционално.

 

PRIMORDIAL са се постарали да разнообразят максимално сетлиста за вечерта, включвайки в него по нещо от всеки албум (минус дебютния ‘Imrama’), в резултата от което се впускаме в епично пътешествие от ‘Journeys End’ до ‘Where Greater Men Have Fallen’. Пиковите моменти са при ‘As Rome Burns’, ‘The Coffin Ships’ и ‘Empire Falls’, а на ‘Sons of the Morrigan’ вече усещаме как прегракваме от вълнение и постоянно припяване. Гласът на Алан, напротив, остава все така силен до края на вечерта, когато групата забива и един непланиран бис с ‘Journey's End’, връщайки ни чак в 1998, когато все още бяха съвсем млада формация, записваща за култовия лейбъл Misanthropy. 

 

Често клишето, че първите албуми на една група са най-яки и първите й стъпки са най-интересни, е абсолютната истина. При PRIMORDIAL обаче това не важи, затова 13 години след срещата ни с тях и 23 лета след началото на творческия им път, те са внушителни, мощни и надъхващи. Някои хора не остаряват, а единствено порастват.