KATATONIA

Оркестър на Държавна опера Пловдив - диригент: ЛЕВОН МАНУКЯН

Оркестрации Левон Манукян и Георги Милтиядов
22 септември 2016, Античен театър, Пловдив

текст: Никола Шахпазов, снимки: Елена Ненкова

Втори концерт в шестото издание на Sounds of The Ages след ИЪН АНДЕРСЪН и JETHRO TULL

Организатор: ТАНГРА МЕГА РОК

ГАЛЕРИЯ

Не всеки ден започва така –  срещам Юнас Ренксе и Андерс Нуйстрьом в бекстейджа на Античния театър и почти между другото правим кратък анализ на издадения точно преди 10 години ‘Great Cold Distance’.

Юнас се смее – „Остаряхме, по дяволите!”, а Андерс добавя с нескрита гордост – „Хубавото е, че албумът не е остарял, все още звучи свежо.” Бързам да добавя, че това е един особен албум в историята на KATATONIA – въпреки че откакто за първи път чух ‘Discouraged Ones’ през 1998 очаквам само най-доброто от тях, ‘Great Cold Distance’ надхвърли всички очаквания.

При това – многократно. Изключително плътният саунд, перфектната комбинация от обичайната за тях меланхолия плюс неочаквано агресивни рифове и великолепното графично оформление (дело на любимия им и любимия ни художник Травис Смит) – всички тези неща направиха седмия албум на KATATONIA едно от най-важните неща, които някога са издавали.

Авторът в транс


Дори донякъде е изненадващо, че никога досега не са правили концептуален концерт като този, който предстои в Пловдив – дори на турнето след издаването на ‘Great Cold Distance’ бандата не е изпълнявала всички парчета от него. Това е накарало Юнас и Андерс да репетират отново композиции като ‘The Itch’ – за първи път от цяло едно десетилетие. Те наричат това „преоткриване”, а аз гледам да не нахалствам прекалено и ги оставям да се подготвят за голямата вечер, която им предстои.

Наистина, малко дни са като този – посрещам астрономическата есен в чудесния Стар град на Пловдив, където времето все още е по лятному топло, а по лицата на феновете с тениски на KATATONIA и OPETH мога да разчета онова особено, радостно очакване, което изпитвам и аз самият. Час преди началото на концерта пия бира и дочувам разговор на английски между двама мъже с очевиден северноевропейски произход:

„Откъде си, приятелю?”

„От Ирландия.”

„Еха! На това викам аз дълъг път!”

„Аз имам по-добро определение – наричам го отдаденост.” 

Впоследствие разбирам, че другият пич е не по-малко отдаден на идеята KATATONIA – пристигнал е тук от Норвегия, а по националност е исландец. Казвам му, че няма да съжалява за дългия път до Пловдив – защото концертите, организирани от Тангра Мега Рок на Античния театър винаги се получават. А някои не просто се получават, а се превръщат в абсолютно магическо преживяване. 

(Има и фенове долетели чак от Канада, много британци, италианци, поляци, румънци...и от Ямбол, бел.ред.)

В последните години KATATONIA са особено авантюристични. Така де – те никога не са тъпчели на едно място, но пък досега не си бяха позволявали акустично турне като онова, което спретнаха след издаването на ‘Dethroned & Uncrowned’, а, както вече споменахме, никога не бяха представяли и ‘Great Cold Distance’ в неговата цялост.

В случая задачата им беше дори по-трудна – месеци преди стъпването им в Пловдив Юнас и Андерс подготвяха специални нови аранжименти на парчетата заедно с диригента Левон Манукян. (Всъщност по това работи само Левон заедно с Георги Милтиядов, бел.ред).

По време на този дълъг процес отпадна идеята за лайв представяне на няколко парчета от творческия период около ‘Great Cold Distance’ – нямаше да чуя ‘Unfurl’, например, но пък щях да присъствам на епично дълъг концерт на KATATONIA.

Шведите и техният екип бяха приели тази авантюра особено сериозно – пристигнаха в Пловдив още в понеделник, за да започнат репетиции с оркестъра на Държавна опера Пловдив и Манукян, затова в четвъртък вечерта вече бяха спокойни, че нещата ще се получат по онзи едновременно строго професионален и емоционален начин, който така добре им подхожда.

 Въпреки встъпителните проблеми с китарния саунд, нещата наистина се получават, при това – отлично. Очаквано предрешени в черно и заредени с общо 25 (!) от най-силните си песни, KATATONIA са не просто най-добрият, а единственият смислен начин за посрещане на есента (и отбелязване поредната радио и концертна година на Тангра Мега Рок).

Вероятно най-впечатляващо е присъствието на Юнас – леко прегърбен пред микрофонната стойка, с боядисана в черно коса, скриваща лицето му, и великански глас, който шепти и пее поеми за изгубена младост, пагубна любов и непреодолимо отчаяние. Разбира се, надявал съм се да бъде точно толкова добър, но той надминава очакванията и въпреки адски дългия концерт, успява да звучи еднакво убедително и в началото с ‘Leaders’, и при страховития край с ‘Forsaker’.

Андерс, Ругер, Даниел и Никлас са истински машинки, изпълняващи почти безгрешно доволно разнообразен материал – от нови композиции като ‘Last Song Before The Fade’ и ‘Serein’ до по-стари фаворити като ‘Teargas’ и ‘Criminals’.

Тежестта и емоцията са пропили всяка минута от този спектакъл, а по време на първата част на концерта (състояща се изцяло от ‘Great Cold Distance’) оркестърът на Държавна опера Пловдив и Левон Манукян внасят симфонична мощ и оркестрален детайл, който пасва учудващо добре на парчета като ‘Consternation’, ‘Soil’s Song’ и ‘My Twin’ – а никога преди не сме си ги представяли по този начин.

Но тъкмо това е лицето на KATATONIA през последните години – групата е достатъчно добре позната и уверена в себе си, затова може да си позволи каквито експерименти пожелае. И тъй като Юнас и Андерс обичат да изпипват нещата, експериментите обикновено завършват повече от добре.

Въпреки че не бих имал нищо против след ‘Great Cold Distance’ да чуя на живо и целия ‘Last Fair Deal Gone Down’ (KATATONIA го свириха на няколко специални лайва през 2011), трябва да призная, че подборът на парчетата от втората част на концерта беше съвсем на място. Струва ми се, че интернационалната агитка, насядала по редиците на Античния театър споделяше същото мнение – особено ясни фен фаворити се оказаха ‘Criminals’ и ‘Buildings’, а аз мога да благодаря особено много на нашите шведски приятели, че не пропуснаха и ‘Longest Year’.

Не всеки ден завършва така, но затова пък подобни специални дни се помнят дълго.

Официалното вино на музикантите е 'Драгомир'.

ГАЛЕРИЯ