Има-няма 15 години, откакто изгубих интерес към AMON AMARTH. Първите 3-4 албума ги слушах доста, помня, но после шведите влязоха в редиците на онези банди, които тъпчат в омагьосания кръг на образа и концепцията, които са си наложили и няма как да мръднат встрани, защото вече са твърде обвързани с този си имидж. Сещам се веднага за Sabaton и Manowar в същата ситуация.

 

Оттам идва и скуката и еднообразието в нещата, които издават. Но пък направят ли нещо различно, подозирам, че ще има сериозен отлив от фенове и спад на продажби. 

 

Ей такива неща ми се въртят в главата на път към 'Интер Експо Център' и си давам сметка, че аз пък сам се затварям в скептицизма ми. Субективно е, няма как. Само че... Много обичам да опровергават негативизма ми.

 

 

Първи голям плюс - освен, че локацията е супер удобна с метрото, попадам на едно приятно подредено дворче, с доста широко преддверие към залата. Има чадъри, сергии, две редици химически тоалетни (големи колкото малка спалня и снабдени с осветление вътре - замислих се колко често дори на фестивали съм попадал в осветена кабинка и ги преброих на пръстите на кон - нито един път), гардероб (това в стандартните зали, където гледаме метъл липсва напълно) и достатъчно щандове с храна и бира. И има бира! Едно от най-яките неща е, когато се кефиш на концерт, да можеш да пиеш и хубава бира. В случая освен наливната Каменица, има и крафт бири от Behemoth и Innis & Gunn. Ами, супер е така. Всъщност, организацията на лайва е достойна за по-малък фестивал.

 

Притеснението, че това хале ще дрънчи се изпари адски бързо и с кеф му помахах за довиждане, разливайки бира.

 

GRAND MAGUS са на сцената навреме и се намествам любопитно, за да видя наистина ли тая банда стана по-тъпа с годините. Уви, да. След близо час на сцената, 9 песни и едно дръм соло, ми се надува главата от хеви/пауър епика, уориъри и стомана. Неминуемо се сещам за едни други нейни производители и те не са от Перник.

 

 

С удоволствие слушах първите албуми на GRAND MAGUS, когато бяха доста повече дуум и доста по-малко пауър. А и онази връзка със SPIRITUAL BEGGARS (които също завиха към скучен хеви метъл в последно време). Само че тази вечер тримата свирят парчета от третия им албум 'Wolf's Return' натам. Песни като 'Varangiyan' или 'Steel Versus Steel' напомнят доста на Falconer - симпатичен пауър/хеви метъл, без особено ярко лице. Но пък е супер за подгрявка преди AMON AMARTH (или Manowar например).

 

 

Сцената прави впечатление с размерите си и има достатъчно простор хедлайнърите да опънат огромни декори с героични илюстрации. А като се поотдръпнеш назад, гледаш истински хеви метъл спектакъл с цялата забавна бутафория (сещаш ли се за турнето към 'Sacred Heart' на ДИО и битката с надуваемия дракон?).

 

AMON AMARTH подкарват дракара на абордаж с 'Pursuit of Vikings' отпреди цели 12 години и става ясно, че шведите отлично знаят какво правят. Парчето е ударно като боен чук и е истинско удоволствие да гледаш петимата дългокоси (а в случая на Йохан Хег и дългобрад) метъляги как вилнеят по сцената, а зад тях се редуват шарени приказни картинки.

 

Звукът е точно както трябва за концерт - една идея по-шумно и бучащо и много, много надъхващо за куфеене и мошинг - съркъл питът пред самата сцена си се върти непрестенно до финала. От двете страни на барабаните на новия човек в бандата Йоке Валгрен стърчат двуметрови рога от райзъра му във формата на шлем (да, знаем, че на викингските шлемове няма рога, но тук бутафорията е забавна като филмчетата за Астерикс).

 

Пичовете от бандата свирят здраво, куфеят, разиграват театро, вдигат наздравици с рогове - вероятно не с медовина, но подозирам, че не е и с нектар от касис. На няколко пъти излизат двама статисти в брони с щитове и копия, или пък с лъкове и разиграват весели сценки, докато Йохан, въплъщавайки се в Тор, размахва стиропорен меч, с който накрая на лайва претрепва самия Йормунгнандр - древното морско чудовище. 

 

 

Нали ви казвам - разкошно и забавно метъл представление на голяма сцена, пред достойно пълна зала - над 1500 метъли гледат спектакъла на AMON AMARTH, крещят по едно мощно "Хей! Хей-хей!" Вдигат рога (и бири) и пеят за смърт в огъня.

 

Прави впечатление, че AMON AMARTH са отрязали от сетлиста си изцяло първите си три албума и парчетата, които свирят започват чак от 'Versus the World' (2002). Дали е заради по-тежкото звучене на предните записи или заради хитовете от албумите след тях, плюс логичния акцент върху тазгодишния 'Jomsviking' е въпрос, на който друг ще отговори.

 

Факт е, обаче, че бандата си следва сценария и играе отлично ролята си. До такава степен, че прибрал се вкъщи (с метро, колко удобно!), си пуснах да гледам 'Valhalla Rising' и си отворих бира.