RED HOT CHILI PEPPERS
А.А.А.К.

1 септември 2012, 'Арена Армеец София'
текст: Васил Върбанов, снимки: Стефан Попов-Пърси, Мони Панчев и др.

Събота вечер, климатът в София е перфектен. Леко подухва. С умерена скорост и смесени чувства танцувам към ‘Арена Армеец София’.

“Смесени чувства” според БОБИ-САБЯТА е: “Когато жена ти ти каже, че ти е най-голям в целия вход....”

Целият съм подозрение и минимум една линия недоверие - старата ми болест RED HOT CHILI PEPPERS ще свири след миг за първи път на моя земя, но през последните около 10 години очевидно правят значително “по-здравословни неща”.

“Това отдавна не е рокенрол!!!” – обобщава претесненията ми водещ музикален ъндърграунд журналист, когато 2 дни по-рано отхвърля поканата ми да пише репортаж за концерта за сайта на Тангра Мега Рок.

3 часа и половина по-късно всичко свършва. Оздравял съм напълно. Излизам пред АРЕНАТА заедно с още около 14 000 души. Малко преди полунощ е - на улицата сме. Като при земетресение с епицентър Перник, но вместо пижами, преобладават фланелки RED HOT...

Има и ченгета и пожарна и линейки. Прелитат и черните лимузини на държавната власт, които светкат като коледни елхи. Браво на тях. Май са усетили, че София град тази вечер се управлява от една калифорнийска група и се опитват да си върнат общественото внимание. Хаос на колелото на 4-ти км. Всъщност, много важно... 

“Нечовешки концерт! Убийствена машина! RED HOT са CHILI PEPPERS!” -  така триумфираме при традиционния разбор в денонощна кръчма над чаши ракия+водка+бира+ром+вино+узо+койзнаекакво… 

Барабанистът ЧАД СМИТ се включва в еуфорията със съобщение в Twitter:

“Публиката в София, България е в ТОП 5 на концертите ни за всички времена. Още ни държи....ебаси!”




RHCP излизат на голямата сцена в Арена Армеец София точно в 21:25 и остават на нея 115 минути. Тоест, 2 часа без 5 минути. И отвяват всякакви съмнения с програма, в която има най-вече парчета от 3-тата им епоха, но и с пирони от грандиозния пробив ‘Blood, Sugar…’ от 1991.

Всъщност, според субективното усещане от птичи поглед - хилядите фенове в софийската зала вилнеят най-много на парчетата ‘Otherside’, ‘Under The Bridge’, ‘Californication’, ‘By The Way’ и Givirrrauei….ВИЖ ОРИГИНАЛНИЯ СЕТЛИСТ ДОЛУ.

Дали и RED HOT някога ще започнат да правят модерното “групата изпълянава легендарния си албум...в неговата цялост”?  Догодина групата ще празнува 30 години история, но сега демонстрират, че изобщо не са застинали в миналото.

Наистина съм излекуван....

С доза съжаление изпускам подгряващите англичани А.А.А.К. Уникален шанс да срещнеш нещо ново, препоръчано от ‘Звездите на вечерта’. Закъснението ми, обаче, е заради проточил се задължителен детски рожден ден. Няма как...

Мони Панчев после ще ми прати снимка, от която се вижда, че сериозен брой хора са ги наблюдавали. Самият Мони празнува имен ден, но ако по подобие на ‘Симеон Стълпник’ е търсил уединение, то ‘Арена Армеец’ на 1 септември не е подходящото място.  



Около входовете, очаквано ни посрещат балкански ленти за глава с надпис ‘RHCP’ и потници в широка гама.  Не си правя труда да ги снимам. Със сигурност вече не искате да затъваме чак толкова в регионалния колорит.

“Fuck it, вътре ще е Калифорния?!” – фъфли случайният ми познат Кастанеда, когато закачам с рамо, докато си пробивам път през спонтанния мини-базар, в който той се опитва да хлъзне няколко безбилетни елини с цени x 6!   

Кастанедата е приказно богат на истории за казармата и напивания по време на училищни екскурзии, но тук бизнесът му не цъфти...(“Жестоко грешиш!” – гласи неговият sms в неделя сутрин.)

Ходещи манекени на нови пиърсинг тенденции обсъждат на висок глас със североизточен акцент, дали  “РЕД ХОТ ще изкажат подкрепа от сцената на ПУСИ РАЙЪТ...”



Във въздуха витае дружба, по асфалта се придвиждат и японски лица, чува се сръбски и гръцки говор, а британците някак си се разпознават от разстояние. София тази вечер е глобална..

Запитване до официалния разпространител на билети – Ticketpro – “деца до каква възраст ще влизат безплатно” – получило отговор - “Влизат без билет лица под 120 см височина.” - предизвиква Кастанедата да направи кисел коментар – “сметай, колко джудета ще напълнят залата. На ‘Give it Away’ ще бъде ‘Уилоу 2’.” 

Стига глупости, изпуснахме А.А.А.К.

“Виж какво чудно време! На стадиона щеше да е страхотно.” – сумти с поредица въздишки ФЪНКИ и допълва – “билетите започнаха да се продават едва в последните 2 седмици, когато преместихме концерта в зала.”

А?

“Ами да, и после ни звънят в офиса на SME за билети – “ами бехме на море, сега искаме да си купим!”” – се смее свикналия на всичко чичо Митко, който е свалил целенасочено 17 кг за последните 3 месеца и е в супер форма.

“Е, как може, билетите се продават от 6 месеца, бе.” – изстрелвам очевидното аз, докато на служебния вход инструктират шепата акредитирани фотографи за правилата тази вечер.

Някой успява да ни щракне от разстояние...



“Васе, аре да влизаме, че не трябва нищо да изпускаме!” – ме изтръгва Фънк от медитацията ми, колко яко е всъщност да ходиш на концерт, без да го организираш ти и да трябва да си на фронта цяла нощ. След малко започвам да му съчувствам, но уви, по никакъв начин не мога да помогна.

В този момент се оказва, че “мръсният водопровод” на строената преди 1 година Арена избушва и тоалентите във всички гримьорни бълват гейзери. Започва да мирише, а аз подозирах, че приятелят Шики от MVP security е пръцнал весело, но тихо, за да илюстрира фланелката си с надпис ‘ГОРСКИ’.

Управата на залата вика от червения телефон камионите ‘лайнарки’ да изпомпват, а Фънк произнася с фалцет вечното “Welcome to Bulgaria”.

Разделяме се с любезния домакин и започвам да обхождам различните нива на залата, която всички от Тангра Мега Рок crew така добре познаваме и харесваме след историческия първи метъл концерт, който правихме в нея – AMORPHIS.



Естествено, този път има 10 пъти повече хора. Разпознавам много лица, концертът  като ‘Виенски бал’ за българските музиканти, дошле да видят, как ще се справят “колегите от Калифорния.” Ето там дори и Вълдобрев се пъха в асансьор.

Не говоря с никого, не ми се споделя. Движа се замислен и нетипично интровертен.

Все още владее притеснение, какво ще видим след малко. Обикалям плавно и си набелязвам да гледам шоуто от различни нива, за по-пълна панорама.  10 минути преди началото съм на трети балкон – вдясно. Виждам от птичи поглед.



Двата екрана от двете страни на сцената ни питат:

“Хареса ли ви шоуто тази вечер? Искате ли да го чуете пак? Можете да си поръчате своето лично копие от redhotchilipeppers.com”.

Хм, твърде рано е да се каже, не усилвайте параноята ми, бойзз!

21:25 – светлините угасват, публиката изригва – късо интро и ‘Monarchy of Roses’. Не мога да съм 100 % сигурен, но поне 99 % съм, че всички БГ маниаци на RHCP “опарили” се от концерта им в Сърбия през 2007 се опасяват от същото механично отношение на групата към “ситуацията”...

Те са последните, които ще си поръчат аудио със запис на концерат в сайта на групата. Или първите. Зависи от гледната точка.

Логично е RHCP да открият с песен от най-новия си албум. В Тангра не го посрещнахме с буен възторг, с изключение на най-опитния МОНИ ПАНЧЕВ, който подчерта, че “просто трябва да се слуша много повече пъти, докато разбереш..”



Започват с ‘Around The World’...твърдо игнорирам селяните, които си палят цигара до мен и си подават фаса във фургонен БГ работнически стил. Взимам им го за секунда, придивно, за да дръпна, но си отбелязвам с огънчето белег върху китката - да не забравя да им тресна по една глава на излизане.

Всъщност ‘Around The World’ стартира с бас & барабани, след популярното късо интро на кларинет. Светлините са нечовешки. Когато лъчите които се пускат от сцената в посока публиката са огненочервени, “ръцете горе” на публиката на ‘терен’, от трети балкон изглеждат като опасен пожар в Рила.

КЛИНГХОФЕР, който излиза с патерици, заради гипсиран крак след счупването на концерта в Оукланд на 14 август (вероятно конкурентите на SME злорадо са се надявали, че софийското шоу ще падне), свири седнал.

Точно ДЖОШ обаче се оказва и убийственото ‘задни вокали’ попълнение, което ще превърне целия концерт в превъзходно вокално дуетиране с АНТЪНИ КИЙДИС. След новия мини-албум на ФРУШИАНТЕ от това лято, ми е ясно, колко добре за тях е, че той не е с тях в момента. На това ниво само, все пак...




Следва инструментален пасаж, който подсказва, че шоуто ще е дълго, разпределено равномерно и ритмично във времето. КИЙДИС трябва да поема дъх, за да издържи до края...

Екраните предават картината само черно-бяло и преминават от време на време в ‘сепия’.

Усещам, че тази вечер, май ще оздравея от стария и твърде популярен “синдром на РОК ФЕН”, който се чувства ограбен, когато любимата му група всъщност наистина пробие и стане “ЗВЕРСКИ ГОЛЯМА”?

Като при QUEEN след ‘Radio Gaga’ или VAN HALEN с ‘Jump’...примерите се мултиплицираха в последствие нон-стоп, хайде даже да не започваме дори темата ‘Metallica’. В един миг усещаш, че това, че групата ти става масова, все едно я гепят от личния ти свят, който е карал теб и твоите приятели да се чувствате различни, защото сте слушали една “специална музика”.

Травмите от соц-а или прекалено детско. Също и надменното отношение към тези, които са на концерта “случайно” и не знаят никакви факти от историята на RHCP. В общи линии, младежки дреболии отпреди 15-тина години, но аз вече усещам, че терапията ми по естествен начин напредва значително. It’s party time...

Опитвам да скачам като ФЛИЙ на ‘Otherside’, но 98-те ми кг (моментна форма) са залепнали за разлятия от някой съсед Tuborg по пода. Публиката крещи всяка дума от текста, много по-ентусиазирано, отколкото в монотонното ‘Е-ооооо’ в предхождащото ‘Snow’.



Явно нищо не разбирам от RCHP от последните десетина години....     

Припомням, че догодина ще празнуват 30-ти юбилей. От българска гледна точка, пътят им има 3 поне  етапа:

a) преди падането на желязната завеса, когато бяха сред създателите на “музикалната революция” (4 фантастични албума);
б) възход и всепрощаващата еуфория на 90-те и царството на MTV (2 МЕГА АЛБУМА);
в)  новото време – стадионна група – “носталгичен символ на изгубената енергия и ценности” (4 много популярни албуми).

“Няма да е лесен този концертен репортаж.” – мрънкам под мустак – “Трябва да не е дълъг 800 страници и в никакъв случай да не стане като типичния интелектуален БеГе филм от началото на 90-те  – БГ режисьорите искат да кажат всичко в един филм.”

Сори, така ще се получи. Кастанеда ще ме хапе по форуми, макар и под други имена. Много важно! Както и не очаквам групата да изпълни първата си песен – ‘Out on LA’.

В  този момент, АНТЪНИ казва за първи път “Thank You Bulgaria!” и чак сега виждам, че са сложили БГ трикольр на сцената. Група гърци се гърчи гадно точно до мен, вероятно от регионална завист, а аз потъвам в моите олд скуул удоволствия.

Под гръдната кост избухва вулкан - крещя ‘Blood Sugar Sex Magiiiiiiic’......  

Пак съм в трудно проходимите лозя, които все още съществуваха тогава на юг от Харманите в Созопол и тичаме голи през тях. А нощите завършваха с добродушни юмручни сбивания на изгрев слънце в култовата кръчма ‘Изгрев’ само за спор със съседи по маса, “кой е по-голям – ред хот или пърпъл”.  Другите се изгалаха с – “мани ги тия рапери...”

(Всичко е в детството, вероятно констатира д-р Св. Василев, сега докаго чете тези редове...)



Трудно е да се каже, къде точно витае духът на АНТЪНИ - с актуалната шапка, с която не се разделя в последната година и мустак - по-малко смущаващ от този на НИК КЕЙВ преди 3 години (олааа, Чичо Ники), но адски напомнящ на баща му. Виждали сте снимките в автобиографията ‘Scar Tissue’?

Преведена на български от издателството на ПАНЧЕВ - ‘Махалото’, тази книга оказва влияние в родното общество, след като улични познати веднага се постараха да ми обясниха заловените 3 тона кокаин на БГ кораб с думите - “явно крайната цел е била RED HOT в Бе Ге”!

Пак се чудя, защо във въпросното ни Бе Ге нещата са леко наобратно. Ние ги наричаме РЕД ХОТ, а целият свят им вика съкратено CHILI PEPPERS. Точно както там ползват якото PRIEST, а ние държим на обидното ДЖУДАС!

АНТЪНИ вече е гол до кръста и върти фънки танци. Не че въртят пируети и пирамиди с организатора Ковачев, но не че е невъзможно. Сигурно феновете на първия ред се опасяват певецът да не започне да мята автобиографията си на български – с твърди корици тежи няколко кила. Би имало жертви. 
 
В този момент,  ЧАД СМИТ ме изтръгва от глупавата игра на асоциации и размисли с убийствени тупаници в барабаните. Все някога ще го гледам и с CHICKENFOOT (ако сме живи), но звярът просто управлява. Смазващата ритъм секция с ФЛИЙ.



Според публикуваната миналата седмица статистика за най-богатите барабанисти в рока, сеньор СМИТ има състояние от близо 90 милиона долара.

Представям си, спортните журналисти, които обичат да изчисляват, колко струва “звездната селекция” на отбор от висшата футболна лига в Испания или Англия, как се задавят, когато евентуално получат достъп до данъчните декларации на ЧАД, АНТЪНИ и ФЛИЙ.

Е, билетът за концерта скъп ли е, от тази гледна точка? Повече ще дадеш за мач, нали? Ауч, хахаха.

Само КЛИНГХОФЕР е на пръв поглед  финансов аутсайдер...но докога?

Успехът на продаваните във фоайетата пуканки се оправдава от екшъна на екраните зад сцената, които вече са full color, а освен това отдавна не са само двата от двете страни на сцената, а цялото пространство зад групата е като филм в най-големия мултиплекс.



По време на инструментала, КИЙДИС си почива. Гласът му трябва, защото следва ‘Can’t Stop’.

“Адски е задъхваща, пробвай да се я изпееш докато се бръснеш сутрин!” – ми прошепва юридическата съветничка на радиото, която засичам случайно в асансьора след края на парчето.

Мигрирам пак надолу, за да проверя как е логистиката с кенефи и бира, след което си мисля - “ТЯ явно се бръсне”!!!

КЛИНГХОФЕР убийствено дуетира с АНТЪНИ, а ФЛИИ шляпа баса с австралийска маниакалност! Певецът за първи път лееееко се задавя и минава в друга тоналност, за щастие идва китарно соло (адски късо), и пак -

Can't stop addicted to the shin dig
Cop top he says I'm gonna win big
Choose not a life of imitation
Distant cousin to the reservation....

Всъщност точно след края на парчето пак скачам в асансьора, където срещам “професионални асансьорни летци”, които разказват, че си изкарват шоуто в постоянни elevator миграции нагоре-надолу, в търсене на по-бързо пишкане или по-къса опашка за бира.

Установявам, че съм получавал нон-стоп sms-и от близки и неизвестни хора, с коментари за качеството на залата, броя щандове за бири и сувенири, все едно аз го организирам този концерт.

Sorry buggers, на мен вече всичко ми е тотално ОК, излекуван съм напълно и готов за нов RHCP живот. Чувствам се прероден и щастлив – ти не? Познай, кой от нас двамата е в по-изгодно положение?



Аре - vas te faire еnculer, защото имам още половин концерт за зверски fun, а вече съм получил mms и със сетлиста на групата, сниман с телефон от наш шпионин бекстейдж (браво Жоре, успяхме да те запазим анонимен).

Гледам отдолу, на първа линия и плувам в океан от моми. Леле, само дами пред RED HOT. От тази позиция виждам, че операторите, които снимат за екраните, са трима. Но цялото ми преклонение е към режисьора, който смесва цялата динамична картина. В този момент той пуска странни бели кончета – допива ми се уиски.

Ако си поръчам drink_and_drive в тази трафик ситуация навън, вероятно ще си прибера у нас, 5 км по-надолу чак в сряда.  Решавам да стоя на вода и директни визуални впечатления. Макар и само до оттеглянето от залата...

Заглеждам се в чорапите на ФЛИЙ (левия крак) и АНТЪНИ (десния). След малко ще видя, че предлагат  такива и на официалния щанд за сувенири. Посланието е – чорапите стават и за регулярна употреба...

Онзи концерт на групата във Финландия, на който те излизат чисто голи, само с по 1 чорап на врабчето при минус 25 е твърде назад в миналото. Но той бе тухла в стената от лудост, която RED HOT си изградиха.

Неизбежно се сещам и за шоуто на “калния Уудсток” през 94, когато маниаците започнаха с огромни шлемове – електрически крушки на главата и ги махнаха след 2-то парче, защото им пречеха да свирят. Тогава излъчвахме целия този “Уудсток – 25 години по-късно” ПРЯКО по рок радио Тангра – нещо нечувано дотогава у нас.

За наше огромно щастие, в радиото получавахме и директно картина и със зверски ентусиазъм дочакахме RHCP рано сутринта, БГ време.



Сега, 17 години по-късно (!!!) вълнението не само е преоткрито. Маниаците са най-после у нас. Не ме вълнуват оплакванията колко щанда бира има на етажа. За тези 2 часа, този битов проблем е последната ми грижа.

Двама страховити музиканти подкрепят квартета и стоят някак незабележимо на сцената, но звуковото им присъствие “кърти”.

Клавиристът КРИС УОРЪН и перкусионистът МАУРО РЕФОСКО. Този бразилец бе за първи път в София през 94-та с групата на ДЕЙВИД БЪРН на концерта за рождения ден на радио Тангра в НДК. Сега е убийствен партньор на ЧАД СМИТ.
 
Ето и две балади, една след друга.

‘Under The Bridge’ се посреща като декрет за опрощаване на дълговете на народа към топлофикация. Викове, подскоци, прегръдки, сълзи. 

Не е нужно АНТЪНИ  да пее - публиката го прави достатъчно силно. Това е сред малките предимства на големите стадионни, пардон, аренни концерти пред много ценните интимни клубни шоута.



На ‘Higher Ground’ пак сме в лозята и готови за търкал. Звучи адски по-твърдо от студийния вариант, но пък я няма неговата характерна истерична китара. КЛИНГХОФЕР е по-изтънчен в китарните си маниери от ФРУШИАНТЕ...или пък е от звука в настоящата ми локация.

Този кавър на СТИВИ УОНДЪР е записван във времето, в което имаше Берлинска страна и ние протягахме уши към CHILI PEPS от тъмната й страна. Позволявам си мислена секунда мълчание за всички онези “просветени по темата”, които не успяха да доживеят този първи техен концерт у нас.

На бързия пънк финал, шляпвам шамар зад врата на пушещата пикла до мен и тя май гълта фаса....Пушенето наистина убива.    

RED HOT минават на ‘Califronication’. Най-мразената песен от олд скуул маниаците взривява публиката още с пъривя си полутон. Светът е точно такъв, какъвто е – ужасно предвидим. Поне светът на хитовете.

Какво ли са мислили да свирят тук, но са задраскали в сетлиста?

ТОНИ има леки колебания в гласа, парадоксално в ниските пасажи – във високите на припева е безупречен. Калифорния юбер алес (простете за културната интерференция)...

УОРЪН свири убийствен синтезаторен фон с привкус на флейта.

“Готините пичове никога не слушат музика с пълни уста. ” – казваше баща ми. Юнак на балкона с юмруци като водомери, не само слуша, но и реве текста, натъпкал гърлото с пуканки. 

Основната част на концерта е завършила точно 1:25 минути след началото. Започваме да се готвим за БИСОВЕ.

РЕФОСКО бърка с пръст в пробито барабанче и издава ужасен звук като кукумявка. Правят ултра дръм шоу с ЧАД СМИТ, който го почита в Twitter няколко часа след концерта.



РЕФОСКО му отговаря  (пак там) с “Ta Ka Ta Ka.. Ta..Ta Ka.. Ta..Ta Ka.. Ta..Ta Ka.. Ta..Ta..Ta..Tum tum PRA”.

ФЛИЙ излиза на ръце и ходи поне две минути така по сцената. Екраните само на няколко пъти са дали крупен план на диастемата му. Докато пееше акапелно с австралийски акцент лудо парче.

КЛИНГХОФЕР зарязва патериците и се връща на стола си, като подскача на един крак. АНТЪНИ вероятно още медитира на дебелите килими в гримьорната (сигурно подгизнали от водопроводния проблем ) с чепка патладжани в ръка.

Появява се видимо енергизиран. Махнал си е шапката. Свалил я е пред невероятната българска публика? По-добре.

Променят програмата в движение и вместо ‘Suck My Kiss’ засвирват първо ‘Factory of Faith’, което изненадващо преминава в ‘Soul To Squeeze’. Хах, главата ми започва осезаемо да се удължава нагоре като на Conehead, а КЛИНГХОФЕР e на убийствено ниво в хендриксовата китара.

Филмовото парче ми връща пак кинолентата назад – когато играе нахалния плажен хулиган в култовия ‘Точка на пречупване’ (Pointbreak) през 91 – АНТЪНИ е на 29.

В ‘Преследването’ с ЧАРЛИ ШИЙН  (The Chase), където с ФЛИЙ играят нещо като истински Краш & Еди, върху чийто бус падат трупове от цял камион, двамата са на 32.

Тази есен, в рамките на 2 седмици, старите приятелчета ще празнуват последователно 50-годишен юбилей (ФЛИЙ е по-голям).

Времето минава, остаряват бавно, и ние заедно с тях.

‘Give it Away’ за финал. Не става да го свириш седнал и КЛИНГХОФЕР скача на крака. Цялата зала скача и реве. Той пада в стола за солото. В Букурещ снощи може да е имало и 45 хиляди на същата цена на билети, но в София шоуто очевидно е много по-яко.

И ФЛИЙ така твърди. Започва да споделя първите си впечатления от София със снимка на “новата си българска приятелка”, след шоуто избухва с “Една от най-яките публики за всички времена, честно. Никога няма да забравя тази вечер.”




На излизане ме спира лъчезарен радиослушател и ме разпитва за новите приключения на LAST HOPE. Почти успявам да го заблудя, че групата е кръстена на ПОСЛЕДНАТА ЧАСТ НА КВАРТАЛ НАДЕЖДА - 6. Само след секунда великодушно се самоопровергаваме и всички се смеем неудържимо. Отлитаме към бъдещето.

По линия на вечните дуалистични противопоставяния - AC/DC или JUDAS PRIEST, METALLICA или SLAYER, BEATLES или STONES - вечният противник на RHCP си остава FAITH NO MORE. И въпреки моята обяснима привързаност към вторите, не ми пречи да установя, че те така и не успяха да направят НОВИЯ СТУДИЕН АЛБУМ.

А RED HOT не спират и действат и дишат и скачат и всичко останало. Четеш ли това, Били? 

Това, че тази вечер не свириха 'Taste The Pain', 'True Men', 'M.A.G.I.C.', 'Fight Like A Brave', 'Behind The Sun' и дори 'Aeroplane' не е техен проблем.

Да съм намерил начин да ги гледам live в началото на 90-те. Урок - живей с настоящето...!

RED HOT CHILI PEPPERS се много големи. Излекуван съм - край!  Тази вечер в София, те спечелиха поне още един “нов” фен!

ГАЛЕРИЯ