SPIRIT OF BURGAS 2012 - ДЕН 2

05 Август 2012
news page

SPIRIT OF BURGAS 2012
ДЕН 2

4 август, Централен плаж, Бургас

Текст: Fyfe, снимки: Tangra Mega Rock crew

ДЕН ВТОРИ – СЪБОТА, е.1

Слуховете, че руски милиардер ще се появи на JACK DANIEL'S РОК АРЕНАТА се потвърждават, когато в 17:22 получавам смс от Васил Върбанов:

"Започваме в 19:00!”

Аз и без това съм на цели 10 минути от там, които ми стигат за да схвана защо издърпваме старта с цял час напред. Изпивам какпка разочарование, че репортажът ми за днес ще започне с  Андрей Ковальов и неговата група – ПИЛИГРИМ.

Странна птица е долетяла на фестивала – общински съветник в Москва, притежател на няколко вида бизнес и голяма застрахователна компания. Хм...

Когато разбирам, че е невъзможно богат за моите представи търся да разбера нещо хубаво за него. Ободрително е да oсмислиш, че някой като него, всъщност си дава състоянието за изкуство. Човекът има ентусиазъм и започва изпълнението си в 19:00 пред ... трима души публика от нашето крю и фотограф, на когото лично аз обяснавам защо ПИЛИГРИМ не са обявени в програмата на SOB.

"Те са дошли вчера....и...да, а той е много богат и... да.” – изчерпателна съм.

Малко преди това си щъкам из фестивалната зона да бера цветя, не..ами за да видя Нуфри и PANICAN WHYASKER на МъСъ (Main Stage, бел. ред.). 

НУФРИ има тен и е доста надъхващ, точно толкова колкото би бил и и един паникьосан защопитек.

Наоколо наистина е като картичка с полски цветя. Часът е само деветнайсетинещоси, а се разхождат хора с боядисани коси, които вече! са на първа линия за хедлайнера от 23:00 – PRODIGY.



Решавам, че НУФРИще ми изглежда добре на фона на електрикавото зелено и продължавам с щъканЬето (мерси за регионалния колорит :-), бел.ред.).
 
На връщане към РОК АРЕНАТА сгащвам нашия drum tech Данката, когото преди малко съм засякла на сцената заедно с PANICAN да подкрепя Даката, техният барабанист. Забирам го по пътя си и го шутирам на някъв червен фотьойл..


 
...и търчим за CUT OFF  - първата банда от официалния лайнап на JACK.

Малко преди да излязат, питам ЧИКАТА (стейдж метиджър Бояджиев), кой точно от тях е Vasse.

Искам да се запозная лично с художникът изпипал най-яките хардкор постери, които съм виждала. Освен, че рисува феноменално искрено, той е и басистът на CUT OFF...а те излизат, изваждат голямата резачка и не питат да почват ли, да не почват ли – рязко и безобразно влизат в атмосферата след отряда на Андрей Ковальов, а аз освобождавам два три литра кислород на облекчение от белите си дробове – ден две.




ДЕН ВТОРИ – СЪБОТА, е.2

Концетрирам се, защото усещам, че днес ще трябва да се клонирам. Чуствам се като онзи разплакващо смешен гризач от филма 'Ice Age' – в гора с жълъди... и те всички падат върху мен, аз само трябва да ги хвана.
 
На JACK DANIEL'S РОК АРЕНАТА положението хич не е рок...а е ХАРДКОР – yeah!!

На Тъмно са се събрали одскуул маниаците на беге хипхопа, а на МъСъ ако даде Бог (и той даде) ще гледам за първи път PRODIGY.

"Не се чете SUM 41 [сумчи]” – обясних малко по-рано на собствената си майка, когато тя прояви интерес към имената от афиша на SOB. (Утре ще ви споделя дискусията ми с нея на тема KORN. Вдъхновящо е)

Заварвам техен фен на колене, който е изпуснал да се запише за meet-and-greet сесия със SUM 41.

Групата малчугани спечелили привилегията, да се запознаят лично с тази типчна MTV банда точно влизаха за великия момент. Момчето имаше надпис на гърдите си 'THE SUMS', което смътно ми напомни за excel... но когато от вътре му махнаха да влиза се сепнах и се зарадвах заедно с него. Ебаси доброто. Хлапето си го заслужаваше.


 
Дребничкият вокалист на кандаската банда е... дребничък.

Разбира се, че изсвириха ‘Fat Lip’ - онова парче, в което ядосаните пънкарчета обясняват на лошия свят, че не искат да си губят времето и да са жертви на обществото. Момчета, вие вече сте..сори.

Преди SUM 41 в програмата са SENSOR.

За тях знам, точно нищо. Случайно съм там и заварвам формация, която по външен вид ми прилича на Thievery Corporation  или Kosheen.. няколко музиканти и мацка със страхотен глас, която е избрала неадекватна рокля.

След две минути танцувам. Изпитвам тръпката на откривател. Закръглям името им като в секция "малки обяви” и си тръгвам доволна. 



С това започна тоталната ми фрийстайл линия по склона на SOB.

Загрявам лекичко с българските sum4i – OGI 23, скачам за REDOUND, завой за X TEAM, салто на VENDETTA, няколко къси маневри за "сблъсъка” R&B Records Vs. Sniper Records и накрая няколко взимащи въздуха дропа за LAST HOPE.
 
REDOUND и те вадят едрозъбия трион. Тежички са. Започва голямата сеч. На сцената червените светлини стават все по-адекватни. Хардкорец батенце. Агресивната красота на никого не е излишна.
 

Добре, че има процепи в оградата. Чувам познати гласове На Тъмно с ‘Готови ли сте!!’... родена съм готова. Ей! След малко има ‘Хиксовете горе’... и ‘Комерса да гори’ - X TEAM са ИСТИНСКИ. По-късно си мисля същото и за бандите от нашия лайнап. Жълъди...пълно е с жълъди...

Аз съм в гора!


 
По-късно в бекстейдж зоната На Тъмно разменям няколко думи със STARTERAs. Възможен ли е съвместен проект между беге харкорът и беге рапът? Очите ни светват...Oh boy, oh boy...

Отмъщението” на РОК АРЕНАТА вече е започнало – VENDEТTA са първородният double trouble на местната HC сцена.

Гледала съм ги толкова много пъти, че вече знам регулярните реплики на Александър Първанов – Шута – един от патриарсите на българската литература...хахахах. Що не му викаме Иван Вазов, не знам.
 



Джобната ми совалка пак си измисли някакво небесно тяло...или пък е успяла да хване невидимата светлина, която всички търсим...




 
Не съм виждала Конса и Мишо Шамара на една сцена от времето, когато хип-хоп фестивалите бяха масови събития в големите клубове на София. Те са си все още "много лошитеее..” ...”пристигат от Варна..”...”карат беемвета”..и имат категорични сексуални желания към жените, които се занимават с художествена гимнастика и носят цвички.

Разкъсват.

Призовават феновете град по град и за всекиго имат по нещо...майна. Все пак се сещам, че и те минаха през доста критики и са оцелели. Предпочитам да уважавам това.

По лицето ми плъзва носталгична усмивка по Гумени глави, Рап Нация, Амнистия, Нищо, Dead Side и кой ли още не... Сещам се и за една бургаска хардкор банда – СПУХ (синдром на постоянно увиснал х*#). Какво ли е станало с тях...?


 
Хардкор = LAST HOPE.

Не се сещам за група, която да тежи по този начин. За следващия им рожден ден ще им подаря по една малка декоративна наковалня... Абе кога им е рожденият ден...?


 
LAST HOPE са като ходеща секта. Един по един на сцената се качват гост вокалисти от новия албум на софийската банда. Има място за всички – Жоро от Expectations, Шута от Vendetta и Били от Dan Koloff. ...

Били, момиче..как го правиш!?!? Когато я погледна се сещам за определението: врабче. Специално отивам далеч зад озвучителния пулт, за да тествам какво ще чуя.

Момчета... все се каня да ви питам, как се чувствате когато ТЯ ви надпява. Е така, с цвете в косата...зЕми!


ДЕН ВТОРИ – СЪБОТА, е.3

Днес пак няма да обърна внимание на DJ Dobcho. Тук също е и моментът да ви кажа, че ако напишете PRODIGY в Уикипедия ще научите всичко за тях. Така че чупката...

Обявени са за 23:00. Когато чувам призоваващи серени откъм MъСъ е точно 23:00. До тук добре...Бъста да си гледа работата. Полутичам, понеже още не ми се вярва, че онези изроди ще излязат на време. Този път не съм в „грешната” посока.

Предавам се и аз. Решавам да напусна мястото си в периферията и да „прекося” тълпата.

О богове, това е вашият храм и ние горим в огньовете на ада. Около мен публиката е в църквоен транс, само дето не пеят алелуя, а черният пастор на сцената се казвам Максим.


 
Забиват 'Breathe' и искат от мен да дишам и издишам…Белите ми дробове горят. Всички са в психосоматичен статус. Крещя.

После "мъката” продължава с ‘Poison’ и трудното решение между отровата и лекарството. Те имат от всичко.

Получавам видение на Анджелина Джоли от култовия филм 'Хакери', когато започва ‘Voodoo People’. Тая мелодия озвучава едно напрегнато преследване по улиците на Ню Йорк, в което тя и нейното крю хвърчат по улиците на блейдъри, за да спасяват света.

А кой ще спаси мен? Попадам в безмилостната звукова спирала на PRODIGY, която излиза от пулта им, който прилича на работилница за фрийкове…
Само! двама души на този свят, според мен, имат право да използват думата ‘Firestarter’ Стивън Кинг и тоя ненормалник Флинт. Изтрещявам истински.

Когато започва ‘Run’ замислям оттегляне от бойното поле…

Тълпата буквално ме изплюва! Никой не отстъпва ценното място пред сцената. Всеки скачащ си копае собствена яма в паясък, която сам си зарива. Борбата е безмилостна...

На ‘Smack My Bitch Up’ Максим прилага стар трик. “Everybody get the fuck down...” - крещи той. Всички клякат, и когато поредната кулминация в сета настъпва някъде по средата на тълпата се роди нова вселена.

Човечеее…къде се намирам?



Предстои КОНТРОЛ.

Е така, честна бургаска ви казвам...нямах сили за Кольо Гилъна и компания. Знаех, че се случва нещо важно и специално – КОНТРОЛ в оригинален състав!! Но се върнах толкова хипнотизирана от МъСъ, че малко ме беше срам, че ми личи. Не ми се спеше..летеше ми се. 
 
Аз съм вашата лястовичка и жива да не бях, но пред Гилъна имаше всичко друго но не и контрол. Поредното професионално организирано мазало от ТАНГРА МЕГА РОК и JACK DANIEL'S. С прякото участие на над 3500 фенове!!! 





Отзад намирам най-младия фен на институцията КОТРОЛ (син на Крезо) – умилително сладък и с лукави очета като герой от японска анимация.


 
И точно когато си казвам...”Не мога повече..” Шута грабва едно ...дайре (а?) и започва да крещи: "Fuck PIRAHNAAAAAAA !!!!!”… и така около 68 пъти…

Дани от ОСТАВА точно ми е донесъл ...кафе. Отпивам неадекватно от пластмасовата чашка и наблюдавам отрботения пънк танц на вокалиста.

Високочестотни потропвания с краче и свито коленце...и.. "Fuck PIRAHNAAAAAAA !!!!!”  уан мор тайм... 
 
В бекстейджа вече се навъртат някои от музикантите от THE JIM JONES REVUE

Утрето вече е започнало. Аре да си ходим.

ГАЛЕРИЯ

РЕПОРТАЖ ДЕН 1


 

 

Източник: radiotangra.com