Защо MENTAL ARCHITECTS са толкова велика банда? Колко е трудно да се види това?! Изобщо, не пропускаме ли съществена част от картинката когато наблюдаваме растежа на една група от гледната точка на равни? Не подценяваме ли изкуството на хората, с които сме рамо до рамо по концерти, с които се засичаме в едни и същи барове, с които сме колеги, приятели, съученици? Не оставаме ли слепи за някои неща?
Новото EP на MENTAL ARCHITECTS – ‘Truesight’ работи именно с темата за слепотата, концептуално вдъхновено от романа на ДЕЙВИД СТОЛЪР ДЖУНИЪР със същото име. Действието в книгата се развива в колония от бъдещето, в която всички са генетично или по своя воля слепи – за да не се разсейват от външни дразнители докато търсят и намират вътрешната красота у хората.
Четири парчета, или малко по-малко от 20 минути, ни въвеждат в една нова реинкарнация на MENTAL ARCHITECTS, в която Ники си взима заслужена почивка, докато Максим и Антон нагазват в истинско sci-fi предизвикателство. Подплатена с тежки синтове и семпли, музиката на Архитектите е по-монолитна от всякога. Изненадите не спират дотук, защото ⠠⠠⠞⠗⠥⠑⠎⠊⠣⠞ включва и… вокали!
Да, през последните години удобно свикнахме да считаме MENTAL ARCHITECTS за една от онези „инструментални“ групи – нещо, което идеално подхожда на заплетените математически структури и техничните им изпълнения на живо. Разбира се, това не е първото им издание с вокали – зад гърба си момчетата имат поне два ранни албума с пеене.
За да разбереш напълно следващите редове е най-добре да се водиш по звука. Така или иначе в тъмното няма много други ориентири.
⠠⠮⠀⠠⠉⠑⠇⠇
Вратата на клетката се отваря, и след първите 10 секунди е ясно, че този MENTAL няма да е като нищо друго досега. Като. Нищо. Друго.
You are the home that you neglect. The wall of eyes demand respect.
⠠⠮⠀⠠⠡
Едва няколко минути в съня, М. и А. напипват мрачния подсъзнателен пулс на архетипното дете, което се крие във всеки заслепен от суетата на вниманието възрастен.
Are you craving to be seen?
Пътешествието не е задължително комфортно, но пък за сметка на това достига до катарзис в края си…
⠠⠮⠀⠠⠫⠛⠑⠎
…но краят не е близо. Пропадането продължава и усещането за мрак и сън се задълбочава докато се ориентирам пипнешком по острите ръбове по пътя. Светлина в края на тунела няма.
Push it, push it in.
⠠⠮⠀⠠⠃⠕⠙⠽
‘Изходът’ или ‘The Body’, е достоен за велик саундтрак на ужасяващ филм. Както, впрочем, и целия албум. Защото след няколко слушания аз определено отказвам да мисля за ‘Truesight’ като са просто някакви си 4 парчета. Това е зловещо добър концептуален албум, който разкрива неподозирана за мен страна на група, която си въобразявах, че познавам добре.
‘Carry on’
Излизам от преживяването пълзешком и с присвити от светлината очи. Озарен от внезапен инсайт! Няма по точно име за тази група от MENTAL ARCHITECTS! Излишно е да споменавам, че ако това беше банда от която и да е друга страна, всички щяхме да сме с ченета до земята и езици вместо червен килим. Не бъдете слепи! Всичко това се случва пред очите ни – сега!
Това ЕР е велико и му давам 5 звезди само защото не е час и половина двойна плоча. И май ще трябва да я прочета тази книга!