BLEAK REVELATION – 'Collapse' (2020)

От доста отдавна не бях слушал български метъл албум така задълбочено! ‘Collapse’ на BLEAK REVELATION се появи във време, в което светът все още се озърта объркано, зашлевен от безпрецедентната епидемиологична обстановка, хванат за яката от икономическа криза и наритан в гъза от полицейски ботуш.

Тоест, съвсем навреме. Много банди погребаха планове и надежди за тази година и отложиха не само турнета, но и издаването на нова музика. Въпреки това BLEAK REVELATION си издадоха албума като пичове – избор, за който аз лично ги приветствам. Заглавието е тематично, както и нескрито апокалиптичния елемент в звученето на цялостната творба.

Започвам слушането с ясната идея, че съм изгубил представа за това какво е актуално в метъла от доста време, особено в по-класическите инкарнации на жанра. Още от първото парче ‘DROWN’ си е ясно, че в случая говорим за Doom, културно примесен с Death Metal, но това далеч не е всичко за 50-те минути музика, които ‘Collapse’ предлага.

Към третото парче – ‘THE MISANTHROPE’ – започват да се прокрадват смразяващи злобни блек забежки и цитати по Шопенхауер, заедно с цялостна обречена обстановка, характерна за някои готик класики от края на 90-те.

Техничните моменти в музиката на бандата не липсват, но добрата новина е, че албумът е най-вече тежък и последователен, без излишни фоерверки. Навлизането в дълбините е съвсем осезаемо с началото на ‘THE WEB OF YOUR BETRAYAL’, където албумът е най-близо до Doom корените си.

Много хора ще направят неизбежния паралел с групи като PARADISE LOST, което в случая е по-скоро комплимент, пък и момчетата май не крият, че им е любима банда. Албумът влиза под кожата след второто или третото слушане, което за мен е знак за определена дълбочина. Продукцията е на добро ниво, без записът да страда от стерилно звучене в опит за модерност.

Най-голямото предимство за мен е, че ‘Collapse’ звучи класически и освободен от натрапчивата еклектика на много съвременни метъл банди. За щастие на никой не му е хрумнало да изобретява нов стил или да смесва парадоксални елементи. В този смисъл няма изненади.

Препоръчвам горещо и дори предполагам, че по-добре ориентираните в стилистиката ще намерят още повече допирни точки в новия албум на ‘Bleak’.

Любим трак: ‘THE MISANTHROPE’

BLEAK REVELATION – ‘Collapse’ (2020)