DREAM THEATER - 'A View From The Top Of The World'

Принцнипно неуморни дори в напредващата си възраст, любимите ни прогресив метъл ветерани DREAM THEATER се оказаха с непланирано, но много свободно време след като пандемията прекрати преждевременно последното им световно турне, което за щастие мина и през нас.

Но вместо това, новопостроеното им домашно студио, неособено оригинално наречено DTHQ, се оказа център на усилена работа, където набързо се родиха две нови заглавия – соловият ‘Terminal Velocity’ на ДЖОН ПЕТРУЧИ, както и дългоочакваният трети албум на инструменталния страничен проект LIQUID TENSION EXPERIMENT.

Очевидно пренесли неуморността си в студиото и с достатъчно креативни сили, нашите герои не закъсняха да се заемат с логичното продължение – истински официален нов албум на DREAM THEATER.

Още с излизането на сингъла ‘The Alien’ стана ясно, че групата не страда нито от липса на енергия, нито на идеи – десетминутното неуморно упражнение на тема неравноделни ритмически акробатики беше малко странен избор за първи сингъл, но до голяма степен показа насоката на идващия албум – на една доказала се вече и утвърдена в стила си група, която има възможността да твори на собствено място без бързане и срокове и да създава музиката си без ограничения.

А както знаем всички, DREAM THEATER обичат да свирят, затова и резултатът ‘A View From The Top Of The World’ е един своеобразен музикален маратон – с общо времетраене над 70 минути, с почти всички парчета въртящи се около 10 минути (а последното заглавно – над 20!) и за щастие, без лигава балада. Да, огромно количество музика, но толкова развита, многопластова и изпипана (както реномето на групата предполага), че след всяко следващо изслушване има какво ново да се открие. Тоест нещо, което очаква всеки прогресив фен.

И този фен няма да остане разочарован – вече не толкова новият барабанист МАЙК МАНДЖИНИ е като отвързан и не спира да изсипва нечетни ритмически фигури на измамно малкия си този път комлект; клавирният магьосник ДЖОРДАН РУДЕС е извадил от арсенала си топли аналогови органи, мелотрон и даже емулация на електрическа цигулка и чело; неофициалният лидер ДЖОН ПЕТРУЧИ отново е пуснал фабриката за могъщи рифове, които този път вече са се разпростряли и към осмата струна; фронтменът ДЖЕЙМС ЛАБРИ напук на всички интернет критикари е в страхотна форма и най-накрая е намерил точния диапазон на гласа си, в който звучи мъжки и убедително, a изненада – най-накрая можем да чуем истински и баса на ДЖОН МИЮНГ.

Което води до най-важната подробност за албума – АНДИ СНИЙП. Английският, привидно безгрижен аудио гений, отново е създал звуков шедьовър в идиличното си селско студио и смело може да се твърди, че ‘A View From The Top Of The World’ е най-добре смесеният и звучащ албум в цялата дискография на DREAM THEATER.

И най-дребните нюанси в богатата и многоинструментова звукова картина се открояват ясно, а в същото време 70-те минути безспирно свирене не изморяват ушите на драгия слушател – впечатляващ подвиг сам по себе си.

В заключение можем да кажем, че новият албум на DREAM THEATER е всичко, което почитателите им очакват да е – достатъчно тежък, но все така мелодичен, богато развит и с достатъчно материал за ровене месеци наред и не на последно място – достатъчно идеен и свеж както откъм музика, така и откъм текстове.

‘A View From The Top Of The World’ убедително доказва, че дори след многогодишна история и 14 албума зад гърба си, DREAM THEATER все още имат какво да кажат и не лежат сам на старите си лаври. Което може само да ни радва.

DREAM THEATER – ‘A View From The Top Of The World’