Тази година е нарочена за поредната последна, но пък определено започва добре. Споменаването на Lacuna Coil гарантирано предизвиква първичен лиготоч в по-безсрамните от нас, но за разлика от поп-бозите, за да изпъкнеш в света на рока, трябва да имаш нещо повече анатомични данни.
И ‘Dark Adrenaline’ е едно прекрасно 45-минутно изложение, защо италианците са там, където са.
Първото впечатление от ‘Dark Adrenaline’ е пълната му липса на излищност – повечето песни са между три и четири минути и всяка една нота, всеки риф си е точно на мястото – няма какво да добавиш, няма какво да махнеш.
Второто впечатление е колко Coil-ски е албумът – ревящите китари, стържещите рифове, изпъкващите се тук-там синтезатори – все запазени марки на групата. Кигата „Стилистични завои на Lacuna Coil“ ще е доста кратичка.
‘Dark Adrenaline’ не е интересен с това, как са се връткали копчeлъците в студиото, а с песните си. Мелодия (пише се с главна буква, не защото е в началото на изречението).
Темпото в албума е умерено по метълските стандарти, и именно това позволява на Кристина и Андреа да направят магията си. Всяка една от песните е с оригинална мелодична линия, и след второто извъртане на албума не само ще можеш да си ги тананикаш всичките, а още по-добре – ще искаш да си ги тананикаш всичките.
Тематиката им е масово минорна, но албумът определено не е депресарски.
Всъщност е доста обратното – мощна доза позитивизъм от тъмната страна на нещата. Това че светът обича да гледа на нещата в черно и бяло, не значи, че черното е задължително кофти, нали?
И накрая – песни, които е препоръчитено да прослушате:
Накратко: всички.
Подробно: Trip The Darkness, Against You, Kill the Light, Give Me Something More, Upsidedown, End of Time, I Don’t Believe in Tomorrow, Intoxicated, The Army Inside, Losing My Religion, Fire и My Spirit.