За своите 30 години като група MACHINE HEAD няколко пъти са прелитали като Икар твърде близо до слънцето с безапелационни класики като ‘Burn My Eyes’ (1994) или ‘The Blackening’ (2007).
И няколко пъти се е случвало два-три албума по-късно водената от Роб Флин група да се озове разбита на земята – със зле приет албум, изчерпана като идеи, с разпаднал се състав и принудена да започва наново.
‘Of Kingdom and Crown’, десетият албум на MACHINE HEAD, идва след точно такова творческо и кариерно дъно. Дали той е ново възкресение и политане към слънцето?
А Румен Радев руски агент ли е?
За своите близо 60 минути ‘Of Kingdom and Crown’ прелива от всичко, което можеш да очакваш от MACHINE HEAD, направено и изсвирено може би по-добре от всякога преди. Плюс още отгоре.
От една страна имаш някои от най-тежките, агресивни и екстремни песни, които MACHINE HEAD са записвали въобще – трашърската ‘Choke on the Ashes of Your Hate’, залагащата на бластбийтове и дет рифове ‘Become the Firestorm’, или смесващата груув метъл с намеци на пънк и хардкор ‘Bloodshot’.
От друга страна имаш може би най-изпипаните мелодични припеви в дискографията на групата – с доста О-та и А-та, които публиката да пее заедно с групата на бъдещи концерти. (‘My Hands Are Empty’ направо е цяла песен-припев.)
И имаш и по-дълги епични парчета като отварящата 10-минутна ‘Slaughter the Martyr’, ‘Unhallowed’ (кулминираща в галопиращ ритъм и вокални хармонии, изскочили сякаш от някоя епика на ICED EARTH) и финалната ‘Arrows in Words from the Sky’.
Междувременно ‘Of Kingdom and Crown’ е концептуален албум, разказващ история за кървав сблъсък в пост-апокалиптично бъдеще. Това е първият такъв опит на MACHINE HEAD и е впечатляващо колко е сполучлив. Атмосферичините и наративни прелюдии просто разделят албума и задават тона за различните му части – без да натоварват и разводняват музиката и да те отдалечават от същественото. Основното, което получаваш пак са яки песни, пълни с яки и запомнящи се моменти – отделни рифове, брейкдауни, сола, припеви…
‘Of Kingdom and Crown’ е адски амбициозен, разнообразен, но и целеустремен албум. Колко от това се дължи на новия китарист Вацлав Киелтика–Вог (познат от Decapitated), колко на някакъв открит наново извор на идеи и вдъхновение за Флин, колко е на взаимодействието между двамата – можем да гадаем. Но MACHINE HEAD не са звучали толкова мощно и уверено от поне десетилетие. Да не кажа направо въобще.