Хванаха ни неподготвени. Докато пием последната бира в четвъртък. Докато чакаме трамвая. Малко преди да заспим. Или пък – малко преди да свием за лека нощ.
В полунощния час между 19 и 20 април като огненозелен метеорит, прекосил половината познат нам Космос, върху малката ни вселена се стовари новият SLEEP. Бум! Неочаквано най-големите в съвременния стоунър рок ни спретнаха „номера на Бионсе“ и ни сблъскаха с първия си истински албум от поне 15 години насам (а може би дори от 1999).
Добре им се получи.
Датата (4.20) не би могла да бъде по-правилна. Лейбълът (Third Man Records на Джак Уайт) – също. Дизайнът (поне от обложката, която виждаме в дигиталното издание) включва класическите SLEEP съставки – сай-фай, безтегловност, космос, марихуана и скафандри, пълни с ясно-какъв-дим.
Отлични предпоставки за класически SLEEP албум, не мислите ли? Донякъде очаквано обаче, ‘The Sciences’ няма да бъде нито новият ‘Dopesmoker’, нито пък ‘Holy Mountain’. И едва ли някой ще се осмели да му постави определението „стоунър класика“.
И като звук, и като композиране, ‘The Sciences’ е тясно свързан с издаденото през 2014 ЕР ‘The Clarity’, което беше приятно, хипнотично упражнение в преоткриване на космическия стоунър саунд, който направи SLEEP легенди. Но както този малък албум беше по-скоро подарък за феновете на бандата и покана за още един хубав коз, така и ‘The Sciences’ е по-скоро наслада за ценителите, но в никакъв случай не и революцията, която беше ‘Dopesmoker’.
Парчетата тук са разтеглени (3 от тях са с дължина над 10 минути, а 2 – над 6), китарите, басът и вокалите са разпознаваеми на секундата (макар че на места саундът е дразнещо полиран, а басът – оставен на твърде заден план), текстовете са абсолютно очаквани (ганджа, астронавти, Гийзър Бътлър), изобщо SLEEP са използвали всички елементи, които ги правят това, което са, но крайният резултат не е по-голям от частите си.
Всъщност нищо от това не пречи. Потъването в ‘Sonic Titan’ и ‘Marijuanaut’s Theme’ е абсолютен кеф (солата в парчетата са доволно отнасящи), а ‘Antarcticans Thawed’ и ‘The Botanist’ се печелят второто, трето и така нататък слушане със зацикляща повтаряемост и епичност, които (вероятно) ще се очертаят още по-добре след употреба на нужните субстанции.
Но въпреки личния ни кеф, ‘The Sciences’ е не повече от стереопитен SLEEP продукт, стъпил върху добре познати хватки и лични клишета, едно шумно пътешествие, което всъщност не ни води никъде и не отваря очите ни за нищо ново.
Едновременно с това, не се сещаме за по-добър начин да отбележим 4.20 и плейлистът ни за днес е ясен.