SPIRIT OF BURGAS 2012
ДЕН 3
5 август, Централен плаж, Бургас

текст: Fyfe, снимки: Tangra Mega Rock crew

ДЕН ТРЕТИ – НЕДЕЛЯ, е.1
След вчерашния наистина добър ден на SOB се задава пак нещо подобно. Всичко ме боли. С всeки изминал ден влизам във фестивлната зона все по-късно.

WICKEDA са започнали. Ерол е ултра разхилващ и плямпа глупости от сцената.

"Готови ли сте за една каланетика”.....“Ръцете горе…хайде сега ваше ляво, мое дясно”..хахахаах.

Държат се като палави, но искрени чевета, публиката ги обожава, иии това кара стейджмениджърът да излезе почти до тях и да им вдигне пръст в стил "още една песен, ей!...”.

Ерол го поглежда със събрани нагоре вежди – "..още една минута, моля тееее мамооо..”.



Не съм слушала много DOWNSLOT.

Запознавам се техния фронтмен Илиян. Единственият човек, по мои наблюдения, за целия фестивал, който излиза с тениска на собствената си група. Олрайт.

Само че повече ме влече към МъСъ (Main stage).

Немците правят добро реге, да им се не знае. Gentleman не прави изключение. Вълнуващо е да видиш хиляди хора да се поклащат лежерно в един такт.

Някъде в тълпата пред Gentleman, на път за Q-Check се засичам с Лъчката …от Q-Check. Заканително посочвам часовника си, а той ми казва, че цялата банда са отвратителни фенове на германския певец и не им дреме, ще започнат, когато той приключи.
Супер!

Ще имам време за STOP STOP на JACK DANIEL'S РОК АРЕНАТА.
 


Те изглеждат така... Чиста рокендрол банда, дори накрая и те стъпват на добре позната песен – ‘Hush’ на ДЖО САУТ (със знаменит кавър на DEEP PURPLE, а след това и на KULA SHAKER). 


 
Решавам, че е време за панорамна снимка, но възпаленото ми рамо не позволява дъгло да правя опити.
 
За поредна вечер букетът от миризми на SOB e уплътнен от уханието на някои (уж) забранени растения. Силно усещам това и на DRS, а после и на Нокаут.

Бургаските легенди вкарват познати рими. Гайдата е отслабнал, а Гъзара е осъвършенствал диджейските си спобности, но все още звучи несигурно.
Смоукмашината На Тъмно е най-работещият уред на SOB...заклевам се (след хладилника за уиски и бира на JD РОК Арената, бел. ред.).



В бекстейдж зоната се виждам с хората от ZionLionz Crew. Те са последни в лайнъпа на тази сцена.

Българските патриарси (нда и те са такива) на регето у нас са разочаровани. Късно получават информация от организаторите, че На Тъмно трябва да приключи ТОЧНО в 03:00 и нито минута повече. Това съкращава сета им от 1 ч и 30 мин на...15 мин. Фак. Разбирам ги. Няколко емсита, няма да бъдат чути, както и куп нова и то добра беге продукция. Още един шанс на вятъра.

Причината за тази нелепост било скарване между х-л Приморец и SOB. “Сякаш хотелът знае от вчера за фестивала”, жалва се Мишо.

Дори им били спрели тока и сцената работи с нает в последния момент генератор.

Смътно чуство ме кара да погледна към Solar.... каква ли е историята там…

ДЕН ТРЕТИ – НЕДЕЛЯ, е.2

Се тая...солар молар...

CHASE & STATUS

Хитове до кръв. Всяка песен е добра и клинично произведена.

Повечето парчета на британското дуо, обаче са с гост вокалисти. Въпреки, че одобрявам това, което чувам – мръсен дъбстеп с мноооого бас, живи китара и барабани – ми е нsкdк стерилно. В екраните виждаш певците, но няма топлина. На сцената едно емси (не разбрах дали е от дуото, дали е гост, какъв е, кой е.) само хайпваше с ..кам’он пийпъл, джамп пийпъл... парти пийпъл... Може и да е вкарал някой куплет, но к’во от т’ва.

'Hypest Hype' е с гост вокалист – Tempa T. Една черна глава от екраните. После имаше и още една.. В този момент се сещам, че те имат и песен с Tinie Tempah, когото не видях в петъчната нощ на SOB.

Ако беше останал да пее с тях, май щеше да е по-хубаво някак и завършено.

По някое време в телевизорите влиза Plan B – отново британски артист, който си струва за живо гледане, но уви.

"Изглеждам” любимата си песен на CHASE & STATUS – ‘End credits’ и решавам да си тръгна. После чух .. май...от далеч RAGE AGAINST THE MACHINE… още един кавър за края на хубав сет.

Все пак разбирам , че да направиш живо изпълнение на албум с всичките си гост вокалости, на международен фестивал е скъпо и го могат (и то не 100%), само LAST HOPE.  Ххаахах... така де.

Все пак ще си слушам  CHASE. Каквото и да кажа, си беше добре.
 


На JD РОК АРЕНАТА заварвам действаща машина на времето и Марто от Строежа, който е оцъклил очи и усмивка и се кефи нечовешки.

Зад мен Владо от NOMADIA и Мишето от СИЛУЕТ и те така... По-надолу екипът на rockabilly.bg изтрещяват и не им се вярва. Дори Чиката (стейдж мениджър) ми прави знак с ръка пред гърлото и казва, че тези са много добри...

THE JIM JONES REVUE

Е така..станали и излезли от някой филм. Педесетарският им външе вид чупи!

Едновременно виждам – Джони Деп (от 'Cry Baby'), Джон Траволта (от 'Брилянтин”) , Елвис Пресли, Джери Лий Луис, Литъл Ричард и Карл Пъркинс.

Нещо също силно ми напомня и за Миг Джагър (а Дейвид Боуи?? бел ред). Егати манЯците!!



По принцип, ритмичното пляскане с ръце по концерти доста ме изнервя, считам го за досадно. Нооо не и тук.

ДЖИМ ДЖОУНС е като диригент, певец, танцьор и виртузоен китарист в едно. Казва "шшшшшт” на бандата, обръща се към публиката:
 
"You’re my band now. Clap your hands…” и започва да нарежда едни психобилични лирики, докато ние покорно плющим длан в длан и след секунди избухваме.

Лудница. Марто ми чете смс от Насо Русков, в който с безпощадна критика към върлуващото реге из SOB  в момента, Насо "изритва” Марто към сцената на „джей ди” (JACK DANIEL’S РОК АРЕНА) за да чуе нещо, което наистина си заслужава. Indeed.

Разкъсващи китари, крещящи вокали и нагло поведение, високи тонове на пианото – THE JIM JONES REVUE определено накъдриха публиката и вдигнаха полите на момичетата.

"Уморена съм да бъда добра!” -  ми казва една приятелка малко преди да направи нещо като салто в ръцете на приятеля си....




ДЕН ТРЕТИ – НЕДЕЛЯ, е.3

Поглъщам последния филмов кадър от THE JIM JONES REVUE и изчезваме към KORN.

Движа с приятели и си разказваме истории. Когато съм на около 12 – 13 години KORN точно нахлуха в животите ни. Първият ми "сблъсък” с бандата беше с един надпис на стената в училище. С травмираща наивност питам:

"Какво е това...коян..?"

Заради мигновените подигравки, не ги прослушах веднага. После обаче...чух вече ‘Freak on a leash’…и разбира се ‘А.D.I.D.A.S.’ и всичко си дойде на мястото…

За мое успокоение преди два дена, майка ми прочита името на групата по същия начин. Явно си идва отвътре кво,... Защо обаче е обърнато „r”? - пита тя.
Аз не знам. Само си спомням, как един от онези подиграващи се келеши едно време ме пита:

“Абе как да напиша KORN на компютъра с обърнато R” - “Ми…напиши "Я” (и си мисля баси лузьора е тоя).

КОЯN

Сега. Значи. Имам обръщение към мениджъра на бандата – нямаше ли кой да им каже, че ще свирят в Бургас. Бургас бе.

То все едно RUN DMC да дойдат и да не изкарат ‘My Adidas’.

Джонатан беше издържан изцяло в черно, когато на мен ми се искаше да виждам трите елемента на щастието.

В крайна сметка го преживявам, защото виждам стойката на микрофона на вокалиста, която (не съм проверила и не знам със сигурност) считам, че е чиста склуптура на Гигер. Това ме изкефва зловещо.

След PRODIGY, КОЯN излекуваха и последните ми детски комплекси. Около мен забелязвам, че хората нямат същите сили, като вчера да се мятат, но са вкопчили вниманието си към МъСъ и пеят с цели гърла.

Всеки 3ти е с тениска на КОЯN, всеки 4ти (вкл. и аз) с - ODD CREW… останалите не ги познавам…

В началото започват малко колебливо. За миг да изгубя самообладание и да измрънкам за звука, но се сещам какво ми каза миналата година Сел - вокалистът на AMPLIFIER, докато гледахме DEFTONES:

“Don’t be in a hurry. Give it a track or two…”

Енд ай гейв дем... човекът като си се разпя, загря струните...съвсем както си трябва стана. Припомих си колко нива на мрака излъчва пеенето му – едно шептене минава в истерични крясъци или тежки дрезгави вибрации. Ша стани мач, викам си.

"Айдиииии”. Имат разцепваща визия.





Използвам паса си, да вляза при озвучителя. Искам сетлист, но той ми казва, че всичко е в главата му. Уф...на мен не.

И KORN не изневеряват на някои от тазгодишните тенденция на SOB – дъбстеп (оф корс, новият албум, дъра бъра, вече ви разказвахме за него) и да, има кавър на METALLICA.
‘One’.

Вчера PRODIGY произвеждаха фрийкове, днес се излюпват слузести пришълци. M! м!

По едно време всички крещяхме, че сме още една тухла в стената, когато Джонатан и компания извадиха и старата класика на PINK FLOYD… Връщам се нахилена до ушите и почти влюбена в тоя техния озвучител.
Ееех...бургаски вечери...



ODD CREW

Изчезвам светкавично, към JACK DANIEL'S РОК АРЕНАТА, тъй като OC вече са започнали. Обръщам се назад и виждам как барабаниста на KORN раздаде цял тир палки и аз пак оставам без подобен безценен сувенир.

Повече ми бърка в жабката (този лаф ми го подари един приятел) фактът, че виждам как се раздават и перца...обувките ми са пълни с пясък, страшно утешение.

ODD CREW – "Strength, Pride, Respect, Family". Това е техният девиз. На гърба на тениската ми пише 'We are what we are'.

И те са. Трудно ми е да повярвам, че банда, която прави някак могъща, тъмна, носталгична и тежка (но не REDOUND тежка) музика е съставена от четири зверски усмихнати момчета. Радват ме.



Васко Русия е със счупена ръка. Похвали ми се, че му е спомен от концерта на HATEBRЕED и то...по-точно от подгряващите LAST HOPE:

“Ми той Чиката вика елате отпред и аз отидох…” – хахахаха.

Васко Черния има най-прекрасната дълга мъжка коса на беге сцената, според мен;  на Марто му е жега и остана Бонзи, който винаги разгрява преди лайв с палки и слушалки (последният така свири на барабаните, по време на изпълнението, че стоим с Дани и Данката отзад и когато почти в един глас казваме - “Искам да свиря на барабани” - установяваме, че сме си мислели едно и също в една секунда...смятааай)

Пред тях – обичайната тълпа. Харесвам, че онези с KORN тениските не са си тръгнали и са дошли и те. Всички пеем ‘I ain’t losin’myself’, с което отново си доказвам, че песента им ‘A Bottle Of Friends’ трябва да се казва ‘А Sea Of Friends’. 


 
"Од факин крю, од факин крю ...” Вдигам юмрук и аз.

След концерта падат потни прегръдки и още усмивки...




Бърз сетчейндж и на сцената са SAW THIS. Те са от Италия и като ги погледнеш, няма нищо еднакво между музикантите. Всеки си правеше каквото иска и си беше различен и изваден Бог знае от къде.

Кавър на 'Roots' на SEPULTURA.

SAWTHIS им бяха основен съпорт в турнето наскоро.

Хубав глас. Надъхващо поведение. Получи им се. 
 
Но май някакси, ги изчаквахме да свършат. Изморени сме. Някъде там вече започваме да си разменяме облекчени, но нахилени погледи.
"Приключи ли фестивалът..?” 

Явно да. Щом взехме да плямпаме за глупости и кой коя година си подстригал дългата коса и имал обеци...аре да си ходим.

Беклайнерът на SOB от миналата година е явно беклайнерът и на тази. Той вече е при нас и полека започва да си събира техниката....

Чувам пукащият звук на затварящи се кейсове. От където дошло...там отишло :)



 

РЕПОРТАЖ ДЕН 1

РЕПОРТАЖ ДЕН 2